Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Съсредоточавам се върху записките си.
Карл сигурно е съзрял нещо в лицето ми, защото ме пита дали съм добре. Промърморвам нещо за умора от часовата разлика след полета, мигът отминава и той отново говори за странстванията на магическото изкуство.
— И така, фокусниците работели в Чикаго известно време, да речем от 1930 до 1962, после цялото войнство се преместило в Ел Ей.
— Защо Ел Ей?
Той свива рамене.
— Един известен фокусник купил там стара сграда и отворил клуб. Нарекъл го „Магическия замък“. Постепенно Замъка привлякъл все повече и повече фокусници от Западния бряг. И Лос Анджелис се превърнал в новият епицентър на магията.
— И кой е бил онзи фокусник?
— Марк Мичъл — сигурно не ви говори нищо.
Аз клатя глава.
— И това е поредното доказателство за западането на нашето изкуство — казва Карл и клати тъжно глава. — Поне за мен, като ученик в изкуството на магията, снижаването на статута й е значително.
— Променило се е? Тук магическите представления изглеждат доста популярни.
— Може и така да е, но това е аномалия. Ако се върнем назад обаче, магията е била едно от най-висшите изкуства, изпълнителите са били известни по целия свят. По онова време да присъстваш на магическо представление е било паметно събитие в живота на хората, внушавало е страхопочитание и възхита. Уви, вече не е така. Днес думата „магия“ е запазила първоначалното си значение само когато се употребява като определение за нещо друго.
— Какво имате предвид?
— Ако едно изпълнение е истинска магия, дело на магическо изкуство, ястие толкова паметно, че наричат главния готвач магьосник, това все още е много висока оценка. Но самата магия като представление вече дори не се смята за изкуство, а за поредица от евтини номера — или илюзия, за която са похарчени много пари.
— Прав сте.
— А великите артисти и театри от миналото са забравени. Като Марк Мичъл и „Магическия замък“. Знам, че не сте чували за него, но поне за Дей Върнън?
Аз клатя глава.
— Просто като тест — като оставим настрана Худини и колегите, които сега работят във Вегас, като Копърфийлд, назовете ми имената на няколко известни илюзионисти от миналото.
— Я да видим. — Мръщя се съсредоточено, после вдигам очи към него. — Марк Мичъл и… Карл Кавана!
Карл се смее, щедър и искрен смях, който ме кара да го харесам.
— Така, не че чак толкова ви интересува, но вече се приближавам към края на разказа си — казва той. — Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис… — Отмята ги на изящните си пръсти. — А после, през осемдесет и пета или там някъде, когато Вегас дойде на мода, магията се премести тук.
— Защо Вегас?
— Защото магията се приема най-добре на живо, а покрай другите неща Вегас е и единственото място в страната, където представленията пред публика процъфтяват. Не само театърът, но и музиката, танците и… магията. Затова казах, че популярността на магията тук е аномалия.
Замислям се над казаното от него, че представленията на живо са толкова популярни във Вегас, за всичките огромни билбордове, рекламиращи изпълненията на местни звезди и знаменитости, за които никога не бях чувал.
— И защо е така?
Сервитьорката идва да вземе поръчките ни. Кавана си поръчва лимонада. Аз се спирам на сандвич и кафе.
— Внимавайте — казва той. — Сандвичът ще е с размерите на самолетоносач.
— Господин Кавана — смъмря го сервитьорката, — може би приятелят ви има по-добър апетит от вашия.
— Предупредих ви — казва Кавана. — Та докъде бяхме стигнали?
— Попитах ви защо магията е толкова популярна тук.
— Вярно. Е, това важи не само за магията, а за всички представления на живо. Хората не могат да залагат през цялото време и също както никой не идва във Вегас, за да си купи билет за лотарията, така и никой не идва във Вегас, за да иде на кино. Това е уникално място. Вижте големите хотели например. Те дори не се нуждаят от знаци с имената си. Самите те са знаци. Приличат на холивудски декори, фон, на който туристите са актьори. Старчето от Скрантън, двойката от Хантсвил — идват във Вегас и изведнъж вече играят главната роля в собствения си филм. Блясъкът, макар и намирисващ на кич, е навсякъде и ги заразява. Защото не са само във Вегас, а също в Кайро, Париж, Венеция и Ню Йорк — само че с гарнитура от шоугърли, игрални автомати и безплатни напитки. Плащат си да гледат представления на живо, защото това се прави във Вегас. Ходиш на шоу. — Разперва ръце в красноречив жест. — На дамите им харесва. А магията е популярна, защото изглежда толкова добре на сцена. — Той се навежда към мен със срамежлива усмивка. — Всъщност аз си имам теория за това.