Убийството като шедьовър

— Защо не?

— Още две от тези лоши момчета — казва той на бармана и после се обръща отново към мен. — Така… значи искате да говорим за момичетата Гейблър. — Привежда се към мен. — Искам още сега да стане ясно, че каквото и да кажа, ще е неофициално.

— Разбрано.

— Ами особен случай беше. Виждам какво ли не… но този беше… определено беше нещо особено.

Опипва кичурчето косми под устната си, прави го често, сякаш извлича от него самоувереност. Напомня ми как Шон обичаше да докосва одеялцето си.

Шон. Когато се сещам несъзнателно за някое от момчетата — а това се случва десетки пъти на ден, — все едно скрит капак се отваря в ума ми. Отначало аз падах в него, падах в някакво бездънно отчаяние. Но през последните няколко седмици мисълта за синовете ми, фактът, че ги няма — вече не ме поразява по този начин. Почти трябва съзнателно да се навивам, да се концентрирам върху загубата си, за да я почувствам. И ми хрумва, че на някакво дълбоко ниво съм започнал да свиквам.

Сервитьорът носи коктейлите ни и Чизуърт накланя чашата си към моята.

— Наздраве!

— Да знаете — казва той, — винаги съм си мислил, че човекът, убил двете момичета, е много интересен клиничен случай, така да се каже. Открихте ли вече нещо?

— Интересът ми е по-специфичен. — Обяснявам му кой съм.

Той съобразява две неща почти едновременно.

— Стори ми се, че ми изглеждате познат. — Попипва кичурчето. — Но… Боже, не виждам каква връзка може да има между вашите синове и Гейблър.

Свивам рамене.

— Еднояйчни близнаци.

— Близнаци, да, но… но не еднакъв тип близнаци. Тоест, Гейблър са били шоугърли. Добри момичета, може би, но така или иначе са си показвали гърдите пред публика. Трудно е да си представи човек как същият психар, който е убил тях, би проявил някакъв интерес към… как да се изразя… към първолаци от мъжки пол.

Свивам рамене.

— Е, не знам колко ще ви помогне, но… няколко неща не ми даваха мира около онзи случай.

— Какви?

Навежда се към мен.

— Ами едното момиче. Срязано на две. Животните са имали трупа на разположение цели две седмици и затова нямаше начин да се установи с какъв инструмент е срязан торсът. Може да се заключи, че е било нещо остро и навярно метално, но долу-горе това е всичко. На свидетелската скамейка, и следователно в писмен вид, можеш да представиш само веществени доказателства и заключения, основани на тях. В този случай — той клати глава — меките тъкани бяха силно повредени. Дори костта беше нагризана.

Сърцето ми се свива.

— При рана от такъв характер обикновено остават частици от метала. И те помагат да се стесни диапазонът на възможното оръжие. При Клара Гейблър обаче животните бяха изяли тези частици. Всякакви следи от телесни течности също бяха повредени от насекомите и дивите животни.

— Две седмици са много време.

— В интерес на истината, при друг климат останките щяха да се подуят, но при това положение на нещата останките на момичетата ми казаха доста. Имайте предвид, че съм виждал стотици рани. По дяволите, самият аз съм причинявал много рани. И макар че не мога да го заявя в съда, бих казал, отвъд моите основателни съмнения, че Клара Гейблър е била срязана на две с електрически трион — замах от ляво на дясно през торса. Доста голям трион. Може би толкова. — Той оставя мохитото си за миг и поставя ръцете си на петдесетина сантиметра една от друга. — С фини зъбци и достатъчно твърда сплав, за да мине през гръбнака сравнително чисто. Казвам го, защото срезът на костта беше доста гладък.