Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
И го прави. С впечатляваща сръчност Веранек откъсва последната страница на програмата си и я оформя като квадрат. Само след няколко секунди вече я е преобразил в сладко зайче. Изобщо не прилича на заека от стаята на момчетата. Казвам си, че това не доказва нищо, но подозренията ми срещу Бойд Веранек се изпаряват.
Светлините във фоайето започват да примигват.
— Невероятно — казвам аз и се възхищавам на заека, кацнал върху дланта на Веранек.
— Бойд! — казва жена му. — Хайде.
Веранек ме удостоява с лек поклон и — не виждам как го прави — заекът изчезва.
26.
Номерът на Кавана го има в указателя и аз си уговарям среща за следващата сутрин. Той предлага да се срещнем в „Пепърмил“, което било в горния край на Ивицата, срещу „Цирк Цирк“.
Ресторантът се намира в сграда, обшита по покрива с дървени летви, реколта от седемдесетте, която сякаш е клекнала между масивните си съседи. Вътре маси със сини кадифени покривки се редят под изкуствени черешови дръвчета.
Кавана ме чака при входа, висок строен мъж със син костюм. „На шейсет съм — каза ми той по телефона — и нося авиаторски слънчеви очила.“
Здрависваме се. Ръката му е голяма и силна, с дълги изящни пръсти.
— Бойд обича да преувеличава — казва той. — Уверявам ви, че не съм фокусник на фокусниците или каквото там ви е казал. За себе си мога само да твърдя, че съм ученик в изкуството на магията.
Млада жена ни придружава до една маса. Носи къса плисирана пола и бяла блузка, нещо като секси версия на католическа училищна униформа.
— Във Вегас ли показвате изкуството си? — питам го аз.
— Не. Вече почти не работя, нещо като пенсионер съм. Дойдох тук… дойдох тук, следвайки занаята.
— Какво имате предвид?
— Ами някои индустрии си стоят на едно място — казва Кавана, — от географска гледна точка, като киноиндустрията или, да кажем, производството на стомана или корабостроенето. Но магията непрекъснато си сменя столицата. А в момента е Вегас.
— А преди това?
Очите му се оживяват.
— В началото на миналия век е бил Ню Йорк — казва той, — което е логично. Сцените са били там, театралните агенти, клюкарските рубрики, работилниците за фокуси, водевилите. Да не говорим за многобройната публика. Спомнете си, че тогава киното още не е съществувало и представленията на живо са били единствените представления. Така че се появява някой като Худини и привлича огромни тълпи. Същото правят неговите конкуренти и имитатори. По онова време не е имало авторско право и търговски марки, така че е имало много Ходиновци, и Хундиновци, и Худиновци. И те също са привличали големи тълпи.
— Ходиновци? Шегувате се.
— Ни най-малко. Точно по тази причина рекламата от онова време е наблягала на установената идентичност — „единственият и неповторимият“. Истинският! Автентичният! Имало е място за цялата тази конкуренция, защото изкуството на магията е процъфтявало. Но после се появило киното и водевилът започнал да замира. А заедно с него и много магически представления.
— Защо?
— Магическото изкуство не успяло да се прехвърли във филмите. Просто не се получава на екран. Нито на големия, а по-късно и на малкия, по телевизията.
— Хм.
— Така че епицентърът на магията се преместил в Чикаго. Това било през двайсетте и в Чикаго се срещали всички влакови линии, вторият дом на армии от пътуващи търговци. Фокусниците се пренасочили към търговските изложения — които и досега са най-големият им работодател.
— Търговски изложения? Шегувате се.
— О, не. Защото търговските изложения на практика са си представления на живо. Да кажем, че се опитвате да привлечете вниманието към своя павилион. Какво по-добро от фокусник? Хората задължително спират да погледат.
— И къде другаде работят сега фокусниците — освен Вегас и търговските изложения?
— На туристически кораби — много хляб има там. Също на рождени дни и всякакви такива празници. — Потропва с пръсти по масата.
Започвам да си водя бележки. Сигурно има организации на туристическите кораби, на търговските изложения, на фокусниците. Мога да ги засипя всичките със скици на Флейтиста.
— Както и рен-фестивалите — добавя Карл. — Те наемат доста фокусници.
— Рен-фестивали? Какво е това?
— Ренесансови фестивали. Доста са популярни. Ренесансови фестивали.
Това е един от онези моменти, когато миналото се стоварва отгоре ми. Главата ми се изпълва с картини от деня ни на фестивала — лицето на Шон, докато си чака реда на стълбата на Яков, леката тревога по лицето на Кевин, загледан в сокола, кацнал върху кожената ръкавица на соколаря…