Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— И такива триони… могат ли да се купят свободно?
— О, да. Говорим за обикновени триони. Продават се във всички специализирани магазини. Само че за да използваш такъв трион в пустинята, ще ти трябва генератор. Или това, или да го свържеш с кабел към акумулатора на автомобил. И платформа, върху която да работиш. И трябва да занесеш всичко това чак отвъд Ледения каньон. Някакъв високопроходим джип, ленд роувър например — и можеш да го направиш. Вярно, че не са разрешени в района, където са намерени момичетата, но Мохаве не е оградена с бодлива тел. А има и сравнително лесен път дотам откъм Долината на смъртта. Открихме следи и точно там е работата — открихме много следи. Но на мен друго не ми даваше мира — защо да си правиш целия труд да качваш електрически трион, генератор и някаква маса там? Защо да привличаш вниманието, като използваш високопроходим автомобил в забранен район и така нататък, ако се каниш да извършиш убийство? Това не можах да си обясня. Ако си решил да правиш такова нещо, и обикновен трион би ти свършил работа.
Разбирам какво има предвид.
— Значи… защо някой би си направил целия този труд? По ваше мнение?
— Нищо не можах да измисля. — Той свива рамене и отпива от мохитото си. — Разбира се, който и да е убил момичетата Гейблър, очевидно е смахнат, така че за него методът сигурно е изглеждал логичен.
Давам знак на бармана за още по едно.
— Много приятна напитка, нали?
— Така е.
Този приятел, мисля си аз, не се е шегувал за повода да се измъкне от къщи.
Говори известно време за Хемингуей, за пътуването си до Хавана и какво мисли за ембаргото. Коства ми известни усилия да го върна към темата, която ме интересува.
— Да си спомняте нещо друго интересно около случая Гейблър?
Той подръпва космите над брадичката си.
— Всъщност да… и над това си блъсках главата. Чели сте доклада от аутопсията, нали?
— Прегледах го, да.
— Значи знаете, че онова бедно създание, Клара, е била жива, когато това… се е случило?
Кимам.
— Имаше следи от дървени стърготини по тялото й. По задната страна на прасците, по тила, по подметките на обувките, по пръстите. Чамови стърготини. Но никакви рани от защита, никакви ожулвания по пръстите на ръцете и краката.
— Ковчег?
— Възможно е. Просто го споменавам. Може би онзи се е канил да ги погребе живи, а после си е променил решението. Но ето какво наистина ми се стори странно — имаме масивна травма, нанесена на Клара Гейблър приживе. А в същото време не открих никакви следи от връзване. Никакви ожулвания, никакво нараняване на тъканта по китките или глезените. И никакви видими наранявания, причинени при опит да се освободи, нямаше нито плът, нито мръсотия, нито дърво под ноктите й. Нищо.
— И това означава… какво? Била е упоена?
— И аз това си помислих, но не открих нищо. Нула.
— И какво означава това?
— Означава, че не е била вързана и че поне доколкото аз успях да установя, не е била упоена. Вие ми кажете — как го е направил тогава? Просто легни там, скъпа. Така, а сега не мърдай. Изобщо няма да те заболи. — Той клати глава.
Нещо тъмно запълзява в задните ниши на мозъка ми, но каквото и да е, не успявам да го определя.
— Значи може би не е подозирала, че ще се случи.
— Може би. Но вече ви казах. Правих всякакви възможни тестове. Първо за седативи, производни на опиатите, транквилайзери. Не. Нито вещества, които парализират мускулатурата. Нищо. Съвсем нищо не открих.
— Ами другата сестра — застреляната?
— Била е екзекутирана — казва Чизуърт. — Класика. Просната на земята с лицето надолу. Един изстрел в тила, дулото отдалечено само колкото да не се разхвърчи мозъкът. Това също ми се стори странно, честно казано.
— В какъв смисъл?
— Сравнението. Смъртта на Клара е била свързана със сериозна подготовка. Качил е обемисто оборудване на труднодостъпно място. А със сестра й е било точно обратното. Съвсем делово. — Той пресушава коктейла си. — Защо?
В седем на следващата сутрин съм в колата си, добре запасен — две шишета вода, слънцезащитен крем, шапка с козирка и тъмни очила. Третото мохито снощи определено беше грешка. Продължавам да съжалявам за него, докато карам към булевард Тропикана. Ярката утринна светлина се отразява в лъскавите извивки на другите коли и ме кара да примижавам. Става малко по-поносимо, когато завивам наляво по Чарлстън и обръщам колата на запад — далеч от слънцето. Пътувам към каньона Ред Рок, мястото, където са били убити Карла и Клара Гейблър.