Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Не точно — но виждам, че вие сте такъв.
Веранек се усмихва и свива рамене.
— Може да се каже. По професия съм инженер, но вече не работя. Преди фокусите ми бяха хоби, но сега са ми нещо като втора кариера. Работя на детски партита, на семейни празници, от време на време на някой туристически кораб или на търговско изложение. Помага, предвид на онова, което се случи с акциите ми. Виж, това беше фокус с изчезване. — Засмива се и аз се засмивам с него. — Та щом не сте магьосник, тогава какъв сте? Фен?
Казвам му, че съм частен детектив. И че разследвам убийство. Вече гледам да не споменавам за децата си, ако не е крайно наложително, с надеждата да прескоча предсказуемата реакция, която задължително следва щом разкрия кошмара си. Няколкото секунди, докато свържат лицето ми с видяното по новините, и задължителният израз на съпричастие отстъпват на любопитство и зле прикрито отвращение. Любопитството мога да го разбера — това е същият инстинкт, който ни кара да обръщаме поглед, подминавайки някоя автомобилна катастрофа. Отвращението е подобно на онова, което раковоболните и инвалидите познават добре — въпреки факта, че проблемът им не е заразен, страхът от зараза съществува. Случило ми се е нещо ужасно — никой не иска да се зарази от лошия ми късмет.
— Убийство? — Бойд Веранек примижава към мен, сякаш не е сигурен дали говоря сериозно, или се шегувам. — И всичките тези представления имат нещо общо с разследването ви… Как? Ако нямате нищо против да попитам.
— Мисля, че убиецът е фокусник.
— О, Боже! Отиде целият квартал. Професионалист? Любител?
Клатя глава.
— Не знам. Но имам няколко портретни скици. Искате ли да им хвърлите един поглед?
— Естествено. — Той пак примижава, разглежда скиците, клати глава. — Убийството е станало тук? Във Вегас?
— Наблизо. Преди около три години. Шоугърли, убити при каньона Ред Рок. Може и да сте чули нещо.
Мръщи се, но дори и да е чул нещо навремето, споменът явно е изместен от някоя по-нова жестокост.
— Боже! Аз обикалям представленията, за да забърша някоя и друга идейка за моите фокуси, а вие го правите… леле… за да откриете убиец.
Кимам.
— Ако наистина искате да научите нещо за магическото изкуство, трябва да говорите с Карл Кавана — казва Веранек. — Живее тук, във Вегас, и знае всичко.
— Кой е той?
— Илюзионист е, макар че напоследък няма много участия. Работи за Копърфийлд — той има музей на магията тук.
— Сериозно!
— Музеят е частен, но важното е, че Карл знае всичко за магията — от А до Я. Фокусник на фокусниците. Може би той ще успее да ви помогне. Може дори да познава вашия човек.
— Имате ли номера му?
— Не, в момента не. Но сигурно го има в указателя. Ако не го откриете, обадете ми се, сигурно ще успея да издиря номера му. Отседнал съм в „Луксор“. Веранек, с „В“.
— Добре, много ви благодаря.
Остават само няколко минути до началото на представлението и тълпата се оттича към залата. Жена с приятно лице се промъква през множеството и спира до Веранек.
— Имаше опашка — казва тя — в стаята за момиченца.
— Бих казал, че си се измъкнала точно навреме — казва Веранек. — Виж какво си си донесла оттам. Сигурно е изпълзяло от канала. — Той взема нещо от рамото й и го показва в свитата си на чашка длан. Хитроумно сгъната жабка. Незнайно как той я кара да подскочи.
— О, Бойд, стигааа! — Жената се киска като тийнейджърка.
Гледам жабата, която силно ми напомня за хартиения заек, който намерих в стаята на момчетата.
Обзема ме луда параноя. Не аз бях заговорил този човек, а той — мен. Изобщо не прилича на скиците, но е висок. Сгъва животни от хартия. Прави фокуси.
— Удивително — чувам се да казвам. — Тази жабка… много е хубава.
— Нее, не е хубава. Малко съм позабравил. В последно време правя фигурки с балони. Позагубил съм сръчността си с оригамито. Което е жалко, в известен смисъл. Сгъването на хартиени фигурки има много дълга традиция в магията. То обобщава много неща — ако ме разбирате.
— Какво имате предвид?
— Ами, първо, изисква сръчност — казва Веранек, — а ако не друго, фокусниците са сръчни в ръцете. Освен това си е чиста проба трансформация. Няколко прегъвки и лист хартия се превръща в птица, в животно. На хората това им харесва. Но вече почти не се прави. Сега е модата на балоните. — Усмихва се. — Макар че идеята е същата.
Чувствам главата си като стегната в менгеме, все едно съм под водата.
— Можете ли да направите заек?
— Бойд — казва жената с приятното лице, — не искам да пропусна началото на Ланс.
— Не се притеснявай, скъпа — мога да направя заек за трийсет секунди.