Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Фокуси с карти. Разрязване на дамата на две.
Близнаци в първия случай, близнаци във втория случай.
Препъвам се по пустинния терен към паркинга и се чувствам като слепец на ръба на пропаст. Опитвам се да задържа объркването си и да забравя за ужасното предчувствие, което ме порази по пътя ми надолу от онова криво дръвче.
Но когато стигам до колата, отварям прозорците и стоя отвън на убийствената жега, запасите ми от самозаблуда се изчерпват. Повече не мога да го удържа. На повърхността връзката е слаба, но в сърцето си знам, че Шофлър и този път е бил прав в догадката си. Има връзка между близначките Гейблър, момчетата Сандлинг и моите синове и връзката е магия.
За пръв път след изчезването на синовете ми имам представа какво може да ги чака и тази представа ме хвърля в бездънно отчаяние. Ако съм прав, човекът, който ги е отвлякъл, е същият, който е убил сестрите Гейблър. Флейтиста не е просто убиец, а и садист. И не просто садист, а любител на забавленията с талант в причиняването на болка и в заблуждението.
Синовете ми са суровина за един артист убиец.
25.
Обаждам се на Шофлър да му кажа, че догадката му може да се окаже печеливша, че връзката между сестрите Гейблър и моите синове е такава, за каквато не бихме се сетили и след хиляда години — магията. Искам да го обсъдя с инспектора, да получа съвет от него. Само че той се оказва във Франция на някаква конференция по сигурността. Оставям му съобщение.
Но и така мога да се досетя какво би ме посъветвал. Докато съм във Вегас, трябва по възможност да открия дали Флейтиста не е работил като фокусник тук и да проуча възможните местни следи.
Оказва се, че ако ти трябва магия, то Вегас е мястото. Само за три дни вече съм видял повече гълъби и запалени свещи да се материализират и да изчезват, отколкото мога да преброя. Започва да ми се струва като нещо съвсем нормално разни мъже с фракове да щракат с пръсти и гълъб или патица — или гъска дори — да запърхват сякаш дошли от нищото. Или да обръщат цилиндрите, си с главата надолу и да ги потупват в знак, че вътре няма нищо, дори да призовават доброволец, който да пъхне ръка в празната вътрешност. А после следва махване с вълшебната пръчица и ето! Заек. Истински заек, който започва да подскача объркано по сцената.
Нагледах се на шалове, въжета и листове хартия, които фокусниците нарязват на парчета, а после ги връщат в първоначалното им състояние с помощта на няколко вълшебни думички. Присъствах на подвизи по телепатия, невероятни бягства, левитации, десетки трансформации (парче хартия в птица, топка в заек, кукла в жена, въже в змия).
Вече не помня колко пъти видях дългокраки красавици да изчезват, след което се появяват, ухилени до уши, от най-невероятни и неочаквани места — от задния вход на театъра например. В „Сан Ремо“ Магическите шоугърли (топлес на вечерните представления) са точно онова, което подсказва заглавието — дългокраки красавици, които изпълняват фокуси с карти, монети и естествено — със зайчета.
След представленията публиката може да си купи рекламни материали — в магазинчетата се продават снимки на гостуващите фокусници, заедно със стандартни комплекти за фокуси, тематични плакати, биографии на Худини, книги за изкуството на магията.
Именно в тези магазинчета показвам портретните скици на Флейтиста на продавачите, които правят фокуси с карти и други дребни номера, докато ти връщат ресто. Казвам им, че човекът на скицата е фокусник. Познават ли го? Неколцина „така мислят“, но нито един не е в състояние да добави име или място.
Тъкмо си купувам бира преди представлението на Ланс Бъртън, когато едър като мечок мъж се приближава към мен.
— Бойд Веранек — казва той, — с „В“. Радвам се да се запознаем. Вижте това.
Схващам за какво иде реч — онзи се кани да ми покаже фокус. Не искам да му ставам публика, но е претъпкано и няма как да се измъкна, без да бъда груб. Свива огромните си лапи на чашка и бавно ги разтваря. Между дланите му една хартиена роза се издига и потрепва във въздуха. Той рязко разтваря ръце и цветето се понася към пода. Той го хваща за стеблото преди да е паднало и ми го поднася с малък поклон.
Направено е от салфетка с образа на Ланс Бъртън, листенцата му са изящни, стеблото е от стегнато навита хартия. Веранек ми се усмихва широко.
— Това… тук ли го направихте, сега? Много е хубаво.
— Е, при дамите сработва още по-добре — казва с усмивка Веранек. — Видях ви на „Магическите шоугърли“, видях ви и при Пен и Телър. Реших, че и вие сте илюзионист. Прав ли съм?