Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Империите също, ако се рушат.
— Точно така. — Той допи бирата и си помисли дали да не пие още една. Още една бира щеше да го позамае. Би предпочел друг начин да доотпусне все още обтегнатите си нерви.
— Голям апетит ти се беше отворил — усмихна се тя.
— Представа си нямаш. А перспективата за смърт може да стимулира не само този вид апетит. Я пак да се върнем към онова за домашното.
— Май нещо си си наумил.
Той се ухили.
— Представа си нямаш.
4.
Работата му доставяше все по-голяма наслада, защото имаше все по-малко време за нея.
Хари седеше в тъмния офис абсолютно неподвижен и гледаше как триизмерните данни се вихрят пред него като светещи мъгли.
Имперските учени познаваха основите и корените на психоисторията от хилядолетия. В древни времена педанти бяха описали двадесет и шестте стабилни и метастабилни обществени системи. Имаше много прехвърлени планети за изучаване, изпаднали във варварство — като Порковците и техните Бесни ритуали, Лизитата и тяхното Гиноуправление.
Гледаше как се оформят познатите фигури, докато симулацията преминаваше през векове на галактическа еволюция. Някои обществени системи се оказваха стабилни само в малък мащаб.
Във въздуха висяха редици от цели светове, уловени в стабилни Зони: Първобитен социализъм; фемо-пасторализъм; Мачо-племенизъм. Това бяха „силно привличащите“ човешката социология, острови в морето на хаоса.
Някои общества се мъчеха с метастабилност, после рухваха: Теокрация, Трансцедентализъм, Мачо-феодализъм. Това последното се появяваше, когато хората овладееха металургията и земеделието. Проявяваха го планети, плъзнали се силно надолу по наклона.
Имперските учени отдавна бяха оправдали Империята, пронизана от тесни червееви дупки и тежкоподвижни хиперкораби, като най-добрата обществена структура. И наистина, тя се бе доказала като стабилна и благосклонна.
Управляващият модел, Великодушен имперски феодализъм, приемаше, че човеците са йерархични. Освен това бяха династично амбициозни, харесваше им наследяването на властта и нейната помпозност. Бяха много предани на символите на единството, на имперското величие. Клюките за величията за повечето хора бяха самата същност на историята.
Имперската сила беше смекчавана от традициите на благородното царуване и предполагаемото превъзходство на издигналите се до величие. Под този внушителен блясък, както добре знаеше Клеон, се криеше здравата основа на изключително честна, меритократична гражданска служба. Без нея корупцията щеше да плъзне като петно по звездите и да подкопае великолепието.
Гледаше диаграмата — сложна триизмерна паяжина от повърхности, пейзажа на общественото пространство.
При забавено движение можеше да види индивидуалните вълни от събития, плискащи се през сима. Всяка клетка в решетката беше преизчислявана на всеки часовников цикъл и променяше всички най-близкоотстоящи интеракции в три измерения.
Работните правила на палеца не бяха истинските закони на физиката, построени върху фундаментални положения като максионната механика или дори върху простите Ню-Таунови закони. По-скоро бяха груби алгоритми, които свеждаха сложните, заплетени закони до тривиална аритметика. Обществото, видяно сурово по този начин, беше грубо и изобщо не беше тайнствено.
После идваше хаосът.
Наблюдаваше „политическото пространство“ с неговото семейство от променливи: степени на поляризация или на концентрация на силата; размер на коалициите; конфликтни мащаби. В този прост модел се появяваха примки на учението. Започвайки от период плато на привидна стабилност, но не и на стаза, системата произвеждаше Идея предизвикателство.
Това заплашваше стабилността и принудително се съставяха коалиции, които да се противопоставят на предизвикателството. Оформяха се фракции. После се разливаха. Коалициите бяха предимно религиозни, политически, икономически, технологични, дори военни — макар че това последното беше особено неефективен метод, както показваха данните. После системата завиваше към царството на хаоса и понякога постигаше нова стабилизация, а друг път загниваше.
В динамичната система съществуваше натиск, породен от контраста между идеалната картина на света в представите на хората и реалността. Прекалено голямата разлика пораждаше свежи сили за промяна. Често силите очевидно не го съзнаваха — хората разбираха, че нещо не е наред, чувстваха безпокойство, но не можеха да се съсредоточат върху една ясна кауза.
Дотук с моделите „рационален деятел“, помисли си Хари. Но някои продължаваха да се вкопчват в тази толкова очевидно тъпа приблизителна идея.