![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Джейк се усмихна в слушалката. Дотук нищо неетично.
— Какво да правя, Джейк?
— Не знам, Лестър. Той има нужда от помощ и ти си единственият, когото ще послуша. Знаеш си го колко му е дебела главата.
— Най-добре да му се обадя.
Не става, помисли си Джейк, за Карл Лий ще е много по-лесно да каже „не“ по телефона. Двамата братя трябва да се срещнат. Лестър трябва да дойде от Чикаго. Това ще окаже въздействие.
— Няма да можеш да му обясниш кой знае колко по телефона. Той си го е наумил. Само ти можеш да го разубедиш, но това не става по телефона.
Лестър замълча, а Джейк тревожно чакаше.
— Какво сме днес?
— Четвъртък, шести юни.
— Така, чакай малко — мърмореше Лестър. — Имам десет часа път. Утре съм от четири до полунощ, а после чак в неделя. Мога да тръгна утре след работа, да бъда в Клантън в събота и да се върна за смяната в четири. Голямо каране ще падне, но ще се оправя.
— Лестър, много е важно. Мисля, че си струва.
— Къде ще бъдеш в събота, Джейк?
— В кантората.
— Добре. Ще отида първо в затвора и ако ми трябваш, ще ти звънна там.
— Хубаво. И още нещо. Карл Лий ми каза да не ти се обаждам, затова ще трябва да му кажеш, че си говорил с Айрис и си научил от нея.
— Коя Айрис?
— Хайде де, Лестър. От години вече за никого тук не е тайна. Не знае само съпругът й, но и той ще разбере.
— Дано не разбере. Иначе, току-виж, станало ново убийство. А ти ще се сдобиеш с още един клиент.
— Хайде сега. И без това не мога да смогна с тия, дето са ми на главата. Обади ми се в събота.
Вечерята отново беше претоплена в десет и половина. Хана вече спеше. Говориха за Лерой Глас и за бялото момче с крадения пикап. За Карл Лий, но не и за Лестър. Тя се чувстваше по-добре, по-спокойна сега, когато Карл Лий Хейли бе излязъл от живота им. Никакви телефонни обаждания. Никакви горящи кръстове. Никакви злобни погледи в черквата. Ще има и други дела, окуражи го тя. Той почти не говореше, само ядеше и се усмихваше.
19
В петък, точно преди да затворят съда, Джейк се обади да провери дали има новини по делото. Казаха му, че Нуз си е заминал, а съдебната зала е празна. Подсигурен с тази информация, Джейк прекоси улицата, влезе през задния вход и тръгна по коридора към канцеларията. Пофлиртува със секретарките и служителките, докато откри делото на Карл Лий. Притаи дъх, докато прелистваше страниците. Много добре! Точно както се бе надявал. Цяла седмица нищо не бе прибавено към делото, с изключение на неговото заявление, че се оттегля от защитата. Маршарфски и местният му сътрудник не бяха пипнали нищичко. Нищо не бе свършено. Пофлиртува още малко и се прибра в кантората.
Лерой Глас все още беше в ареста. Гаранцията му бе десет хиляди долара, а семейството му не можеше да събере хиляда, да плати на гаранта. Така че той продължаваше да дели килия с Карл Лий. Джейк имаше приятел, който обикновено ставаше гарант на неговите клиенти. Ако някой от тях трябваше да излезе от затвора и опасността да изчезне не беше голяма, гаранцията се уреждаше веднага. Условията бяха приемливи. Например — пет процента веднага и след това по пет всеки месец. Ако Джейк имаше нужда Лерой да бъде на свобода, гаранцията щеше да бъде веднага уредена. Но Джейк имаше нужда от Лерой в затвора.
— Съжалявам, Лерой, не става. Мъча се да се разбера с гаранта — обясняваше Джейк на своя клиент в приемната на ареста.
— Но вие казахте, че днес най-късно ще ме освободят.
— Твоите хора не са намерили пари. Аз не мога да ги извадя от джоба си. Ще те измъкнем оттук, но ще отнеме още няколко дни. Ти си ми необходим навън, да ходиш на работа, да спечелиш някой долар и да ми платиш.
— Добре, мистър Джейк, вие знаете какво трябва да се направи. — Лерой изглеждаше доволен.
— Храната тук е много добра, нали? — попита Джейк с усмивка.
— Не е лоша. Ама вкъщи е по-хубава.
— Ще те измъкнем оттук — обеща Джейк.
— Как е оня негър, дето го наръгах?
— Не съм много сигурен. Ози каза, че още е в болницата. Мос Тейтъм разправя, че го пуснали. Кой да ти каже. Май раната му не е много опасна. С кого беше жената? — попита Джейк, защото все не успяваше да запомни подробностите по делото.
— С Уили Хойт.
— Че ти не си наръгал него — замисли се Джейк за миг и се опита да си припомни обвинението.
— Не, намушках Къртис Спролинг.
— Искаш да кажеш, че сте се били за чужда жена?