Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
И все пак именно тук, на студената издатина, където бе заспивал само за кратко, се беше помирил с миналото си. Беше преживял отново детството си — годините, смятани от него за забравени. Спомни си как се е чувствал като момче, което е изгубило майка си. Спомни си как е плакал за нея, докато усети, че няма повече сълзи… всъщност, че няма сърце в гърдите си. Припомняйки си юношеските си години, за първи път бе разбрал гнева и отчаянието, тласкали го напред. Беше се чувствал толкова различен от другите хлапета, така лишен от радостите на живота. И в опитите си да отмъсти за всичко това бе наранил себе си повече, отколкото всеки друг.
Трябваше да благодари на Бог за присъствието в живота му на мъже като сержант О’Мали, старши помощник Блек и капитан Трой, мъже, повярвали на доброто у него и разпалили желанието му да възкръсне от пепелта.
И все пак в същото време нито един от тях не бе успял да научи Гейб на онова, на което го бе научила килията, това светилище на размисъла и покаянието — а именно, че неговата истинска цел в живота не е просто да отблъсква терористите и да пази света да не се побърка… това със сигурност беше цел. Но другата, също толкова важна, бе общуването му е другите хора да е по-пълно и по-първично. Именно тази връзка правеше живота по-сладък, даваше му смисъл, достойнство и сила.
След като бе загубил майка си, Гейб бе отказал да контактува с другите. Връзката с тях означаваше потенциална болка, потенциална слабост. Заради професията си и опасностите, свързани с нея, той не бе желал емоциите да го управляват. Беше бягал от тях, като работеше допълнително, вземаше участие във всички възможни мисии, за да е далеч от Хелън, за да не я обича. И когато правеха любов, той затваряше очи и отказваше да почувства нещо повече от физическо удоволствие, сдържаше в себе си любовта, която напираше в него, и се стараеше да се отърве от нея.
Но въпреки усилията да се изолира се беше провалил. В уединението на килията беше открил, че любовта е жива в него, независимо от всичко и благодарение на Бог. Онова, от което се бе страхувал, приемайки го за слабост, всъщност го беше направило по-силен. Връзката с Хелън го беше запазила жив. Защото единственото нещо, което той ценеше повече от всичко — повече от гордостта, повече от патриотизма, повече от собственото си тяло, бе неговата съпруга. Беше решен да я види отново дори само за да й каже колко много означава за него.
Колко пъти, лежейки върху каменната издатина, се бе молил за шанс да изкупи вината си!
С усещането за тежест в гърдите и съзнанието, че ето това е неговият шанс да изпълни едно лично обещание, той тихо затвори след себе си вратата на килията.
После се обърна и погледна към стаята от другата страна на коридора. Хвана резето, разтърси го и установи, че е заключено. Нямаше проблем. Бе виждал как мнозина от неговите мъчители използват ключа, скрит в нишата над вратата. Послужи си с него; щеше да му трябва само половин час, за да си отмъсти за продължилото година пленничество.
В стаята имаше климатик — лукс, осигурен за компютрите, но не и за него. Гейб потрепери от студ и стигна по най-краткия път до компютъра, който бе включен и работеше. С разтуптяно сърце се настани на един неподхождащ на обстановката плетен стол и извика на помощ основните си компютърни умения, придобити преди известно време в курса за морски офицери.
Влизането в Microsoft Office през DOS не беше най-лесният номер, описан в учебника. Трябваха му повече от петнадесет минути, преди да отбележи напредък. Най-накрая откри файлове с информация, която можеше да бъде използвана срещу неговите мъчители. Познанията му за корейския шрифт бяха минимални, но все пак тук имаше много неща, които хващаха окото.
Мили боже! Планове на военни заводи.
Описи на оръжейни арсенали.
Експериментални оръжия.
Списък на купувачи, в това число Нигерия и Ирак — никак не беше чудно.
Събра цялата информация в един компресиран файл. Предоставена на отговорни хора, тя щеше да обезсили терористични групи по целия свят. Военните заводи в Северна Корея можеха да бъдат набелязани и унищожени, можеха да се разправят и с купувачите.
Но как да предупреди страната си? Нямаше време да разпечата файловете. Съществуваше опасност хартията да се намокри, а и лесно можеше да бъде унищожена.
Имейл! Щеше да изпрати файла по електронната поща на някого в Щатите.
Докато потта се стичаше на вадички по голия му гръб, Гейб отвори електронната поща. Поседя така за миг, мъчейки се да си спомни адреса на своя командир. Мисли. Мисли. Мисли!