Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мадлин затвори книгата и я остави на неговата масичка.
— Дружката на доктор Октав подражава на този Констан Макоб.
— Да, или си вярва, че е Констан Макоб. Той практикува най-гнусния вид некромантия, със заклинания, които изискват болка или смърт на човешко същество, за да подействат, както го е правил Макоб. Той подбира жертвите си от бедните прослойки като явно си вярва, че изчезванията ще останат незабелязани, както при Макоб. И, точно както Макоб, не може да направи разлика между просяци и бедни работници и понякога отвлича някоя съвсем уважавана шивачка-помощничка или деца на работници и попада в жълтите вестници.
Никола се извърна от прозореца.
— Инспектор Ронсард сигурно е много близо до залавянето му.
— Да, той наблюдаваше Доктор Октав в Габрил Хаус и прати Доктор Хал да погледне онова удавено момче в моргата. Той изучава престъпленията в исторически план, нали? Трябва да е в течение на всички изчезвания, докладвани на Префектурата и да е разпознал методите на Макоб. Това означава…
— че е само на една или две крачки от нас. Когато залови Октав — и ако разбере, че Октав има нещо общо със съществото, което разруши къщата на площад „Забрава“, а това съвсем спокойно може да се случи още тази нощ — Октав ще му каже всичко, което знае за нас.
— А пък ние не можем да се отървем от Октав, докато го закриля домашният му магьосник.
Мадлин забарабани нетърпеливо с пръсти по седалката.
— След онова, което видяхме тази вечер, не бих рискувал. Не сега. Не без външна помощ. Този магьосник навярно използва Октав и сферата на Едуар, за да общува с Макоб или поне си мисли, че общува с Макоб. Но това обяснява откъде произтичат всичките им познания по некромантия — Той поклати глава — Ако можех да се отърва от това Изпратено…
Мадлин се облегна съсредоточено се загледа в нищото. Отвън на перона се чуха свирки и звънци и купето се разтресе, когато локомотивът изпусна пара.
— Защо не каза това на Рейнар?
— Защото ако Изпратеното ни проследи до Лодун и ни убие, не искам той да се опитва да отмъсти за нас.
— Тогава вече няма да има кой да ги спре — възропта Мадлин, отхвърляйки идеята за собствената си смърт.
— Ще има. Рансард и Хал ще ги спрат.
— Твърде много се уповаваш на хора, които са ти смъртни врагове, както Ронсард и Хал.
— Има смъртни врагове и смъртни врагове — каза Никола — Дай сега да отидем във вагон-ресторанта и да проверим дали още имат от онези пасти с крем.
ДЕСЕТ
Лодун беше красив град. Къщите и вилите бяха боядисани в бяло, охра и синьо или в топъл меден цвят, строени покрай старинните калдъръмени улици. По стените на повечето къщи се виеха лозници и в дворовете се виждаха стари краварници и гълъбарници, останали от времето, са били полски ферми, преди градът да се беше разраснал и да ги беше обхванал в себе си. Никола си го спомняше още по-красив, през пролетта, когато разцъфваха глициниите и цветята в сандъчетата по прозорците.
Асилва живееше близо до разчупената стена на университета, почти в сенките на тежките му каменни кули. Къщата се намираше на една тясна и тиха уличка, в съседство с множество подобни на нея жилища, всяко от които разполагаше с конюшня на приземния етаж. До жилищните помещения се стигаше по няколко стъпала, водещи към открита веранда на втория етаж. Верандата на Асилва беше обраснала с лози и отрупана със саксийни растения, някой от които все още бяха защитени с покривала от отиващата си зима.
На Никола не му се беше понравил видът на плътно затворените прозорци и когато се изкачи на верандата, никой не отговори на почукването на боядисаната в синьо врата. От издадения балкон на близката къща се появи някакъв съсед, за да обясни, че Асилва заминал преди седмица и че очаквали старецът да се върне не по-рано от месец.
Ругаещ под нос, Никола слезе на земята и влезе в градината през ниския каменен свод под къщата. Знаеше, че с напредването на възрастта Асилва намираше Лодун за все по-сковаващ и по всяко време на годината предприемаше пътешествия, които продължаваха със седмици. Надявах се късметът ми да проработи, помисли разочарован не толкова от всичко останало, колкото от надеждата, която беше хранил.