Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Сюан, приседнала на другия паянтов стол, леко поклати глава, но Егвийн нямаше нужда от намека й.
— Един ден. — Може да беше само осемнадесетгодишна и напълно да й липсваше амирлинското величие, но не беше глупава. Твърде много от Сестрите се хващаха за всеки повод да спрат, както и твърде много от Заседателките, впрочем, а ако се забавеха твърде дълго, можеше да се окаже невъзможно да продължат. Шериам отвори уста.
— Един, дъще — каза твърдо Егвийн. Каквото и да си въобразяваше Шериам, фактът беше, че Шериам Баянар бе Пазителката на Печата, а Егвийн ал-Вийр — Амирлин. Стига Шериам да го осъзнаеше най-сетне. Както и Съветът на Кулата — с тях беше още по-зле. Дощяваше й се да изръмжи, да им се сопне, понякога дори да ги замери с нещо, но след близо месец и половина вече бе придобила сякаш доживотен опит в това да запазва лицето и гласа си спокойни дори при още по-големи предизвикателства от това. — Забавим ли се по-дълго, ще опоскаме земята наоколо. Няма да оставя хората да гладуват. От практична гледна точка, ако им отнемем твърде много, дори да им платим добре, в замяна те ще ни създадат стотици проблеми.
— Набези над стадата и грабежи на фургоните на обоза — измърмори Сюан. Оглеждаше цепнатите си сиви поли и сякаш си говореше сама. — Мъже ще стрелят по стражите ни нощем и сигурно ще палят, докъдето се доберат. Лоша работа. Гладните хора бързо изпадат в отчаяние. — Същите основания, които лорд Брин беше изтъкнал пред Егвийн, почти със същите думи.
Огненокосата жена изгледа ядно Сюан. Много от Сестрите трудно се оправяха с нея. Лицето на Сюан беше може би най-известното в стана, толкова младо, че нямаше да изглежда уместно дори над роклята на Посветена, както и на новачка впрочем. Това бе един от страничните ефекти на усмиряването, въпреки че малцина го знаеха; Сюан трудно можеше и една крачка да направи, без Сестрите да втренчат погледи в нея, някогашната Амирлински трон, свалена и отрязана от сайдар, а после Изцерена и с възвърнати донякъде способности, след като всички знаеха, че това е невъзможно. Много от тях посрещаха завръщането й като Сестра с радост, заради нея самата, както и заради чудото, което се криеше в нея напук на онова, от което всяка Айез Седай се боеше повече от смъртта, но също толкова много я посрещаха с хладна търпимост или снизхождение, или и с двете, като я виняха за сегашното си положение.
Шериам беше една от тези, които смятаха, че Сюан би трябвало да напътства новата и млада Амирлин в протокола и други подобни неща, които всички бяха убедени, че тя мрази, и че ще си държи устата затворена, освен ако не бъде попитана. Стоеше много по-долу от онова, което беше била, не беше повече Амирлин и бе много по-немощна в Силата. От гледна точка на Айез Седай, това изобщо не бе проява на някаква жестокост. Миналото си беше минало; важното беше настоящето и то трябваше да се приеме такова, каквото е. Всичко друго можеше да нанесе още по-голяма болка. Като цяло Айез Седай бавно признаваха промените, но направеха ли го веднъж, възприемаха ги така, сякаш нещата винаги бяха стояли по този начин.
— Един ден, майко, щом казвате — въздъхна най-сетне Шериам и кимна. Не толкова от примирение, сигурна беше Егвийн, колкото за да прикрие гримасата си на непокорство. Щеше да приеме гримасата, стига с нея да последваше и съгласието. Засега поне трябваше да го прави.
Сюан също кимна. За да прикрие усмивката си. Всяка Сестра можеше да бъде назначена на всякакъв пост, но социалният ред беше доста стриктен и Сюан стоеше далеч по-долу, отколкото преди. Това беше едната причина.
Документите в скута на Шериам имаха дубликат в ръцете на Сюан и още един на масичката пред Егвийн. Отчети за всичко — от броя на свещите и чувалите с боб до състоянието на конете, както и положението при войската на лорд Брин. Военният лагер обкръжаваше стана на Айез Седай с пръстен може би от около двадесет крачки между тях, но в много отношения те все едно че бяха разделени от цяла миля. Изненадващо, но лорд Брин беше настоявал за това толкова, колкото и Сестрите. Айез Седай не желаеха около шатрите им да се мотаят войници, повечето от които неумити неграмотни грубияни, много често с шавливи ръце, а изглежда, и войниците не желаеха особено Айез Седай да се мотаят из техните палатки — въпреки че, може би като проява на благоразумие, не споделяха открито основанията си. Тръгнали бяха на поход към Тар Валон, за да свалят узурпаторката на Амирлинския трон и да поставят на нейно място Егвийн, но все пак малцина мъже се чувстваха наистина удобно в обкръжението на Айез Седай. Както и малко жени, впрочем.