Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажете за Гууни Бъд? Беше ли наоколо?
— Той се мотаеше навсякъде. Не си спомням да съм го виждал, но това не означава, че не е бил там.
— Ако не сте го видял, не се ли учудихте, че се е появил със скалпела, облян с кръвта на Селина?
— Наистина не. Татко не беше забелязал, че инструментът липсва, преди да го намерят в Гууни Бъд. Повярвахме на това, което казаха — че е паднал от чантата на татко, Гууни Бъд го е видял, взел го и убил майка ви с него.
— Възможно е някой незабелязано да го е измъкнал от чантата на баща ви в тази бъркотия около кобилата.
— Разбира се, че е възможно.
Той призна това с неохота, защото по този начин замесваше хората, за които работеше. Алекс си спомни колко загрижен беше Рийд предишната вечер за коня си. Ели Колинс беше приятел и с тримата заподозрени. Алекс го принуди да се разкъсва между обективността и своята лоялност към хората, у които си изкарваше прехраната. Задачата й беше неприятна, но необходима.
Тя стана и протегна ръка за сбогом.
— А, сетих се още нещо, доктор Колинс. Имате ли нещо против да погледна скалпела?
Той остана изненадан.
— Не бих имал нищо против, ако беше у мен.
— Не е у вас?
— Не.
— У майка ви ли е?
— Не го видяхме повече.
— Дори и след като Гууни Бъд е бил изпратен в клиниката за душевно болни?
— Тя и татко не настояваха да го получат обратно, тъй като знаеха какво беше извършено е него.
— Искате да кажете, че не знаете къде е?
— Не знам какво е станало с него след това.
Във фермата на Минтън беше много оживено. Групи хора почистваха остатъците от пожара. Инспектори от пожарната вземаха парчета от дървения материал и търсеха улики за причините на пожара.
Около къщата други хора почистваха следите от надписите по стените. Трети мереха прозорците, за да им сложат нови стъкла.
Рийд сновеше наоколо и даваше съвети. Беше небръснат и мръсен, изглеждаше мрачен. Яката на ризата му беше разкопчана и извадена отвън, ръкавите — навити до лактите. Не носеше нито шапка, нито работни ръкавици.
Той забеляза Алекс, когато тя слезе от колата, но преди да я поздрави, един от инспекторите го извика.
— Може би трябва да погледнете това, шерифе.
Рийд се обърна и тръгна към конюшня номер две.
Алекс го последва.
— Камък? Какво общо има той с пожара? — попита Рийд, когато Алекс приближи.
Пожарникарят се почеса по главата.
— Изглежда пожарът е станал случайно. Като че ли някой е използвал прашка, за да счупи прозорците.
— Като Давид срещу Голиат — промърмори Алекс.
Рийд присви устни, но не каза нищо. Пожарникарят продължи:
— Моето предположение е, че този камък е бил изстрелян с прашка, промъкнал се е през някоя дупка на покрива и е закачил оголена жица. Това е причинило късо съединение, което пък е предизвикало пожара — той се намръщи. — Ако аз исках да подпалвам нещо, бих използвал запалителна стрела, не бих хвърлял камъни.
Рийд подхвърли тежкия камък в ръката си.
— Благодаря.
След като човекът се оттегли, каза на Алекс:
— Достатъчно е, за да задържа и обвиня Пламит в палеж.
Тъй като денят беше необичайно топъл за сезона, шерифът миришеше на пот, но това не й беше неприятно. Всъщност й харесваше. Гъстите косми по гърдите му се развяваха от вятъра и се събираха в тясна линия, която се спускаше надолу към колана. Понеже беше достатъчно близо до него, можеше да види как са се накъдрили от потта.
Когато забеляза това, Алекс усети затопляне отвътре. Вдигна очи към лицето му. Струйка пот се стичаше от разрошената му коса и се спускаше към веждата. Тя устоя на изкушението да посегне и да я изтрие с пръсти. Не се беше бръснал от предишния ден, но брадата му отиваше.
Беше й много трудно да се съсредоточи върху работата си.
— Арестувахте ли Пламит?
— Опитахме се — каза той. — Изчезнал е.
— А семейството му?
— Всички са си вкъщи и гледат виновно, но не казват нищо за пастора. Не се безпокоя за него. Няма да отиде далече. Ще го потърсим сред паството му, явно някой го укрива. Рано или късно ще се появи.
— Като го хванете, бих искала да присъствам на разпита.
Рийд хвърли камъка на земята.
— Какво правите тук?
— Дойдох да пия чай със Сара Джоу — в отговор на недоверчивото му изражение допълни: — Идеята беше нейна, а не моя.
— Тогава приятно изкарване — подметна той саркастично. — После се обърна и тръгна към конюшнята.
Енгъс стоеше на верандата и наблюдаваше работата по почистването. Когато се приближи, Алекс се опита да не бие на очи. Не беше сигурна как ще я приеме.
— Пристигате точно навреме — каза той вместо поздрав.