Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
В контролната зала се процеждаше вода през пробива от винта на „Ехо“-то, но щяха да минат часове, преди „Таутог“ да изплава на повърхността, часове, преди малък екип офицери да може под прикритието на нощта да проучи пораженията отвън.
Хората тичаха наоколо и опитваха да оправят резултатите от сблъсъка. Захарницата изглеждаше сякаш избухнала, когато капитанът и офицерите му се събраха в каюткомпанията, за да разберат какво става. Скот Лайдиг, един от шпионите на „Таутог“, поздрави офицерите, които влизаха. Лайдиг беше от морската пехота на САЩ. Изпратили го бяха да работи с Групата за сигурност на ВМС, която реши, че свободното владеене на руски език му позволява да се качи на подводница. Все пак той знаеше, че не може да предложи помощ при сблъсък, и затова направи възможно най-доброто. Махаше се от пътя на всички, като се вмъкна в каюткомпанията, за да изчака края на приключението.
— Не знам как го правите — каза той. — Седите си посред най-празното място и се оставяте някой да ви прегази.
— Господи, надявам се, че това не е разляло чашката ти с кафе — отговори Балдерстън.
Лайдиг беше ветеран от два тура във Виетнам и на „Таутог“ се славеше с умението си да разказва истории. Сега, изглежда, двамата с Балдерстън опитваха да отклонят мислите на другите офицери, поне за малко.
Балдерстън го попита дали някога е изпитвал страх, истински страх. Това беше знакът за Лайдиг. Той се впусна в смразяваща история за времето, когато водил взвод след един снайперист, обстрелващ американците от някакво оризище. Когато били изненадани от втори стрелец, Лайдиг потърсил единствения наличен заслон — едно мършаво дръвче. Докато се притискал в него, залп куршуми смъкнал раницата от гърба му.
Офицерите слушаха, а ръцете им все още трепереха от сблъсъка. Решиха, че колкото и зле да са, Лайдиг е бил в по-лоша ситуация. Той каза, че не е съвсем сигурен. Хората заключиха, че вероятно е по-добре да се занимават с неща, които познават. С това насочиха вниманието си към важните задачи.
Повече от два часа опитваха да пресъздадат инцидента и стигнаха до един извод. „Таутог“ е трябвало да се движи на друга дълбочина. Никой не говореше какво може да е станало със съветската подводница или нейния екипаж.
За първи път офицерите виждаха Балдерстън почти смирен. В един момент той само поклати глава с думите:
— Вие се грижете за това, което може да се оправи — безопасността на кораба, безопасността на екипажа и, разбира се, да останем незабелязани…
Балдерстън не довърши. Не се налагаше. Хората му разбираха какво иска да каже. Щяха да кажат и те какво мислят, но едва след няколко часа. Не и докато „Таутог“ не изплава на повърхността и офицерите не оценят пораженията. Не и докато не се убедят, че подводницата може да се добере до Пърл Харбър.
— Е, край на кариерата ми — каза Балдерстън най-накрая. — Мога да забравя за звездите.
Загубил беше шанса си да стане адмирал.
Когато се отдалечиха на 150–200 мили от Съветския съюз, Балдерстън даде заповед за изплаване. Няколко офицери излязоха през предния люк в тъмното. Не можеха да поемат по обичайния път през бойната рубка и на мостика. Люкът за мостика беше счупен и бойната рубка наводнена.
Когато офицерите се изкачиха на палубата, откриха, че стабилизаторът им е подбит назад. Сякаш масивната конструкция беше направена от картон. Едно голямо като юмрук парче от винта на „Ехо“-то беше се забило в горния люк на рубката, огънат и набит в корпуса. Един от двата перископа беше безнадеждно огънат. Повечето от мачтите за антените и електронните устройства на „Таутог“ бяха затиснати в повредената рубка и безполезни. Нямаше да е лесно да се изпрати съобщение до дома, но пък определено трябваше да се съобщи на командването на Тихоокеанския флот какво е станало.
Екипажът опъна една собственоръчно изработена антена — парче тел — по повърхността на подводницата. След това изпратиха лошата новина: имаше сериозен сблъсък, участваше съветска подводница и „Таутог“ прекратява операцията си два месеца по-рано.
Командването на брега изпрати отговор: „Таутог“ да подминава всички по-близки пристанища и да се върне в Пърл Харбър. По-късно инструкциите щяха да станат по-подробни. Подводницата трябваше да остане далеч от пристанището до настъпването на нощта. След това да влезе тихомълком с угасени светлини.
По време на обратния път Балдерстън заповяда на екипажа да се събира на смени в столовата. Макар и да не трябваше да им се напомня, той им казваше, че всяко обсъждане на сблъсъка извън официалното следствие е категорично забранено.