Древноиндийската култура

Съвършената организация на обществото е несъмнено най-важната предпоставка за усъвършенствуване на личността в Древна Индия. Затова индийските учени се мъчат да разберат държавата в съпоставка с не-държавата и как държавната организация израства от неорганизираното общество. Отговора на тези въпроси те виждат в доктрината, наречена матся-няя, според която по-голямата риба изяжда по-малката. Формулирана така, доктрината предизвиква известна съпротива на чувството ни за справедливост, но тя всъщност означава насочване на инстинктите в по-благоприятна посока. Психологията на човека в естествено състояние се описва в един пасаж на Махабхарата. „Тогава безразсъдството и глупостта завладяват умовете. След като умът им се замъгли, чувството за справедливост се загубва. Алчността или изкушението ги надвиват. Така се появява желанието за притежаване на неща, още непритежавани. Това довежда до тяхното покоряване от привързаността (рага), под влияние на която те започват да пренебрегват различието между това, което може, и това, което не може да бъде правено. Появяват се сексуална разпуснатост, неправомерна свобода в словото и храненето, безразличие към нравствеността. Когато такова състояние се настани сред хората, Брахман (идеята за божественост) изчезва, а с нея и всеки закон.“

Състоянието на бездържавност е състояние на анархия, в която тиранията на разбойниците е в пълен ход, справедливостта не съществува и хората са жертва един на друг. Само разбойникът е щастлив, и даже не той, защото един е лишаван от своята плячка от двама, а двамата — от други няколко.