Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

Късите срокове не позволяваха прилагането на обичайните методи в строителството. Бяха въведени поточните методи на Детройт, като сглобяването на къщите се разчленяваше на отделни операции, Всяка от които се изпълняваше от отделна работническа бригада. Тази система се оказа толкова ефикасна, че твърде скоро работниците успяваха да предадат по една къща на всеки два часа, а от завода излизаха дневно по 30 до 40 готови за обитаване къщи.

„Скидмор, Оуингс и Мерил“ успяха да построят много добре планиран град въпреки късите срокове, трудния участък и невероятните условия, наложени от военните. За представителите на отдел „Манхатън“ бяха важни промишлените строежи — при жилищното строителство те държаха само да се спазват сроковете и да не се използват дефицитни материали.

Въпреки това Оук Ридж не изглеждаше като някаква монотонна схема с улици, пресичащи се под прав ъгъл — от 1 до 100 в едната посока и от A до Z в другата. Улиците следваха естествените гънки на терена, но никъде не ставаха прекалено стръмни. Търговските центрове и училищата бяха еднакво достъпни за различните жилищни райони и всеки от тях имаше удобна връзка с различните комунални служби и услуги.

Архитектите работеха в тясно сътрудничество с военните инженери по жилищното строителство, пътищата, комуналните служби, сметищата и транспорта. В „Скидмор, Оуингс и Мерил“ не бяха наясно за какво се строи новият град, знаеше се само, че отвъд хълмовете се издига някакъв секретен завод, който ще произвежда нещо за военните — вероятно експлозиви, защото пристигаха много химикали. Едва много по-късно архитектите научиха какво точно се прави в тези заводи.

Първоначално задачата за построяване на съвсем нов град за хиляди работници била възложена на „Стоун и Уебстър“ като главни контрагенти на армията. Още през пролетта на 1942 г. те подготвиха предварителния план за разположение на града в своите бюра в Бостън. Когато след 6 месеца, за да се намали малко товарът на „Стоун и Уебстър“, бяха привлечени „Скидмор, Оуингс и Мерил“, те завариха добре подготвен участък, разчистен за предстоящите строежи. Изпълняваше се значителна програма за строеж на магистрали и бе завършена главната административна сграда — „Замъкът“, в която по-късно щеше се премести щабът на отдел „Манхатън“ от Ню Йорк20. Въпреки че „Стоун и Уебстър“ продължаваха да проектират комуналната мрежа — вода, електричество, транспорт и отпадъци, — главните им усилия вече се концентрираха върху строителството на електромагнитния завод в така наречения участък Y–12 на Оук Ридж.

Преди ноември 1942 г. „Стоун и Уебстър“ беше единствената компания, ангажирана от отдел „Манхатън“ да отговаря за всички видове строителство. Тя бе избрана заради опита й при строителството на заводите за ТНТ и синтетичен каучук. Още през март 1942 г. членът на Комитета S–1 Еджър Мърфри поиска от инженерите на компанията да приготвят предварителни проекти и оценки на завод за центрофужно пречистване на уранови изотопи. „Стоун и Уебстър“ участваха също в избора на площадката в Оук Ридж, проектираха лабораторията „Аргон“ за чикагските учени и построиха завода за тежка вода в Трайл, Британска Колумбия. В Лос Аламос на компанията предстоеше да изгради бъдещата лаборатория за проектиране на бомбата. Нито един от тези ангажименти не би могъл да се сравнява с огромното предизвикателство, каквото беше построяването на електромагнитния завод в Оук Ридж.