Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Инженерната разработка на процеса, предложен от Лорънс, започна още през юли 1942 г., когато няколко инженери от „Стоун и Уебстър“ посетиха Бъркли, за да се запознаят с електромагнитното разделяне на изотопи. Някои от тях останаха в Калифорния и изиграха много важна роля в последните етапи на изследователската работа по електромагнитния процес и при подробното проектиране на калутрона. Информацията, която те получаваха в Бъркли, заминаваше за Бостън, където в рамките на фирмата бе създадена специална инженерна организация.
Новата група дублираше до известна степен някои от функциите на компанията, но това беше наложено от съображения за секретност. Много скоро в нея бяха включени около 800 инженери, чертожници и други служители, които заемаха 13 етажа в четири отделни здания. Само около половин дузина хора в „Стоун и Уебстър“ знаеха всичко за проекта и неговите цели. Всеки етаж се пазеше от въоръжен часови, а на прозорците и вратите бяха инсталирани алармени инсталации. Всеки член на работната група имаше по две кошчета за отпадъци — червеното беше предназначено само за секретни книжа. След края на всеки работен ден червените кошчета се занасяха на специално място и съдържанието им се изгаряше в присъствие на човек от службата за сигурност. По проекта можеха да работят само американски граждани, и то след предварително проучване на досиетата им от службата за сигурност на военния департамент. Всеки посетител попълваше пропуск, от който трябваше собственоръчно да откъсне и предаде една ивица — по този начин дискретно се събираха отпечатъците на всички, които влизаха в сградите, тъй като откъснатата ивица беше от специална чувствителна хартия.
Думата „уран“ не се произнасяше никога — имаше специален списък от кодови названия. Чертежите се съхраняваха в каси и заключващи се шкафове. Дори и подизпълнителите, които произвеждаха някои екипировки за „Стоун и Уебстър“, бяха подложени на същите правила за секретност и някои участъци на техните заводи се охраняваха. Тъй като се работеше в различни здания, съвсем обичайна гледка стана между тях да сноват момичета със свитък чертежи под мишница, охранявани от едри здравеняци с пистолет на кръста.
За ръководител на всичките строежи за проекта „Манхатън“ от „Стоун и Уебстър“ определиха Огъст (Гюс) Клайн — инженер с необикновена енергия. Той беше между десетимата висши инженери на компанията, които бяха посетили навремето Радиационната лаборатория на Лорънс в Бъркли, за да научат подробности за електромагнитния метод от неговия създател. Гюс Клайн беше нисичък и буен човек, родом от Ню Джърси, който прекарваше живота си в непрекъснати пътувания и си доспиваше по летища и гари. Той имаше навсякъде многобройни приятели и главно заради неговата близост с много армейски инженери компанията „Стоун и Уебстър“ се ангажира толкова дълбоко и отрано с проекта за атомната бомба.
При строителството на сложните инсталации за все още недовършения електромагнитен процес Гюс Клайн и неговите колеги се сблъскаха с проблеми, чиято природа и трудност им бяха напълно непознати преди това. Магнитите, електроинсталациите, контролните уреди и голяма част от допълнителното оборудване бяха изпълнени по радикално нови проекти. Вакуум-помпите трябваше да могат да изтеглят огромни обеми въздух и да създават вакуум 30 милиона пъти по-голям от стандартните стойности. Цялата вакуумна система, заедно с допълнителното оборудване, беше създадена по проекти на компанията. Тя беше безпрецедентна и за нея се наложи да се създават нови уреди за измерване на налягането.
Проектирането и построяването на магнитите също създаде много проблеми. Те бяха огромни — дълги по 75 м и с тегло хиляди тонове (сто пъти по-големи от най-големия дотогава магнит в света, използван в 470-сантиметровия циклотрон на Лорънс в Бъркли). Магнитното им поле беше толкова силно, че изтръгваше от ръцете на работниците обикновени ключове, парчета тръби или, ако те ги стискаха по-здраво, нараняваше ръцете и пръстите им. За да се избегне това, всички преносими инструменти трябваше да се изработят от немагнитни метали или стомани по съвсем нови и оригинални проекти. Нужни бяха големи количества от дефицитните немагнитни метали и стомани, толкова необходими за други военни проекти. Работниците трябваше да се обучат да заваряват, да обработват термично и да закаляват тези метали. Бяха произведени пълни комплекти от малки инструменти, изработени от берилиева мед. Проблемите с електроизмервателните уреди също бяха уникални и много трудни.