Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Все пак Джони нямаше намерение да се поддава на първите пориви на сърцето си. Като добре обигран мъж той знаеше как да потисне тези импулси. Където и да отидеше обаче, образът на Елизабет го преследваше. Обществото в Единбург бе станало твърде скучно и банално и в това отношение не можеше да му даде нужното избавление. Ето защо накрая той реши да се отправи към имението си в Голдихаус, въпреки че и там доста спомени бяха свързани с Елизабет. Пет дни по-късно той престъпи прага на Голдихаус. Беше следобедът на тридесети септември.
Персоналът бе излязъл да го посрещне.
— Добре дошъл у дома, Джони. Не си идвал от доста време — поздрави го Данкайл Уили.
— Работата и парламентът не ми дадоха възможност — отговори той, почувствал вече присъствието на Елизабет навсякъде. После бързо попита, докато подаваше юздите на младия си коняр: — Къде са останалите?
— Повечето от хората са долу при конюшните. Новите жребчета вече пораснаха. Адам и Кинмънт замиха за Келсо, а Манроу, както обикновено, е в новото крило на къщата. Ще почакаш ли да видиш Ред Роуман?
— По-късно… От дни съм на път, така че предпочитам най-напред едно питие — каза Джони и се обърна към мисис Райд, която стоеше до Уили: — Здравейте.
— Какво търсиш тук? — запита възмутено тя, а очите й хвърляха мълнии.
— Прибрах се вкъщи — внимателно отговори Джони.
— Така значи. Ах, тези мъже!
Той се чудеше дали да не поиска обяснение за нейното държание. Всъщност тя го бе отгледала след смъртта на майка му, тъй че се задоволи да попита възпитано:
— Нима има някакъв проблем.
— Това може да кажеш ти, ако въобще имаш съвест да го сториш.
Джони погледна към прислужниците, които се бяха струпали на пътеката, после се обърна отново към нея:
— Защо не отидем в библиотеката да обсъдим на спокойствие какъв е проблемът?
— Предполагам, че не искаш твоите дела да стават достояние на помощниците ти — заядливо промърмори тя. — Правиш се на много изтънчен.
Джони наистина не искаше да вдига излишен шум, като се кара на всеослушание с гувернантката си.
— Разпусни хората — обърна се той тихо към Уили, после взе внимателно ръката на мисис Райд и я подкани да тръгнат. Тя обаче отблъсна ръката му и сърдито си тръгна. Джони недоумяваше. Той погледна отново към Уили и го попита:
— Знаеш ли причината за нейното поведение?
При този въпрос Уили се изчерви чак до корените на рижата си коса.
— По-добре ще е да я попитате вие — отговори той.
— Излиза, че всички знаят нещо, което аз не знам.
— Страхувам се, сър, че е така.
— Какво ще ме посъветваш, Уили, май ще е по-добре да яхна коня си и да си тръгна, а? — попита шеговито Джони.
— Не знам, сър, това вие трябва да решите.
Този отговор не бе от най-успокояващите. Джони се отправи бързо към библиотеката, без да е сигурен, че неговата гувернантка ще го чака там. Когато отвори вратата, тя обаче стоеше гордо изправена до един от столовете.
— Знаеш ли, че тя ще се омъжва? — рязко го запита мисис Райд, а високите тонове на гласа й отекнаха в стаята.
Не бе необходимо Джони да любопитства за личността на въпросната „тя“. Той знаеше добре за кого става въпрос.
— Тя има право да го стори, нали така — каза той и затвори вратата зад себе си, но не се отдели от нея, като че ли разстоянието, което го делеше от бившата му гувернантка, му даваше известна сигурност.
— Не намираш ли за странно, че тя не уведоми никой от нас?
— А откъде знаеш тогава?
— Само защото изпратих малко плодове от градината за нея, моите хора научиха от нейната прислуга, че тя ще сключва брак. Тя дори не уведоми Манроу. Не намираш ли това за странно, Джони, моето момче?
— Тя е сама господарка на живота си.
— И на теб не ти пука, така ли?
— С какво съм заслужил това отношение, Райд? — той наистина не можеше да разбере причината за нейния гняв. Все пак за всичките тези години тя бе разбрала неговия модел на отношения с жените и едва ли трябваше сега толкова да се ядосва.
— А да те интересува, че от два месеца тя е бременна? Или не ти пука и за това?
— Как разбра? — гласът му се бе променил.
— В Трий Кингс това не е никаква тайна, моите градинари донесоха тази новина заедно с другата.
— А за кого ще се омъжва? — рязко попита той, без следа от голямата му обиграност.
— Сър Джордж Болдуин.
За момент той остана напълно бездиханен. Когато отново възвърна самообладанието си, Джони каза: