Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Министрите поспориха, дали Рен изобщо трябва да тръгне, но тя от първата вечер им бе дала ясно да разберат, че една Кралица на Елфите трябва винаги да предвочжда, ако очаква някой да тръгне след нея. От самото начало бе решено, че ще придружава армията, тъй че нямаше смисъл да чака. Цял живот се беше учила да оцелява, а и притежаваше силата на Елфовите камъни, които я закриляха. Имаше по-малко основания от другите да се притеснява за себе си. Нямаше и намерение да дава обяснения.
Най-сетне успя да се наложи, защото никой не беше готов да й опонира по този въпрос. На някои сигурно им се иска сама да се хване в капана с тази моя настойчивост, помисли си тя доста недоброжелателно, като видя мрачните погледи на Джален Рул и Перек Арундел.
Възложи на Итън Шарт командването на Съвета и града. Министрите нямаше да му противоречат, а Елфите го познаваха и го уважаваха. Той щеше да успее да ги ръководи точно така, както е необходимо. Тя вярваше, че той ще съумее да взема правилни решения. Може би Първият министър още не беше убеден, че тя е кралицата, от която се нуждае неговият народ, но бе дал дума да я подкрепя и тя вярваше, че няма да я наруши. За другите не бе толкова сигурна, макар че Фруарен Лоурел изглежда й беше вярна. Но всички те бяха готови да се подчиняват на Итън Шарт.
Барсимон Оридио излезе да я изпрати, като обеща да я последва след няколко дни и й припомни, че бе дала дума да го чака. Тя се усмихна и му намигна, което така го нервира, че го накара да се махне веднага. Тя усещаше от едната си страна присъствието на Трис, който вървеше с каменно лице, от другата на Десидио, който тайно поглеждаше към нея. Тайгър Тай бе полетял с Дух още призори, за да разузнае как напредва Федерацията. Останалите Летящи ездачи трябваше да потеглят по залез слънце, за да се присъединят към тях в лагера край Ренската долина. Ловците-Елфи преминаха в марш сред поздравленията и приветствията на градските жители. Млади и стари бяха дошли да ги изпратят, развяваха знамена и панделки и изразяваха своите благопожелания за успех. Рен хвърляше погледи встрани, изпълнена със съмнения. Изглеждаше странно. Те потегляха празнично и радостно и нищо не предвещаваше болката и смъртта, които със сигурност щяха да последват.
Този ден те вървяха бързо, в дълга верига по тесния път, за да не си пречат. На различни разстояния между дърветата бяха пръснати разузнавачи, които да предупреждават за всяка опасност. Тук се намираха на своя земя и не вземаха всички предпазни мерки, които биха съблюдавали при други обстоятелства. Рен яздеше до Трис и Телохранителите, обградена отпред и отзад от войската, защитена от всякаква заплаха. Усмихна се, като си помисли колко всичко беше различно от времето, когато тя бе едно обикновено момиче-Скитник. От време на време й се налагаше да потисне порива си да скочи от коня и да затича сред тихата зелена прохлада на дърветата, да се върне към живота, от който беше дошла, да се върне към спокойствието.
Фавън беше оставен у дома, затворен в стаята на Рен на втория етаж в дома на Елеседил. Стрилхайм не е място за едно горско създание, прецени тя. Но Дървесният пискун беше на друго мнение и не винаги бе съгласен с онова, което Рен смяташе за правилно. Тъй че по времето, когато челният отряд спря, за да почине и напои конете по обяд, изведнъж изникна Фавън, който се стрелна откъм листака и се хвърли върху изненаданата си господарка. Само за секунди малкото създание се зарови сред гънките на наметалото за езда на Рен и се разположи съвсем удобно. Рен сви примирено рамене и прие онова, което не можеше да промени.
Късната лятна горещина бе лепкава и влажна и към края на деня и хора, и коне бяха започнали обилно да се потят. Спряха за нощувка под гъстите клони на буки и дъбове на няколко мили от Ренската долина, близо до един извор и вир, тъй че да могат да се измият и да пият вода, но в същото време да останат под сянката и укритието на гората. Десидио изпрати конен патрул към прохода пред тях, за да се увери, че всичко е спокойно, после седна заедно с Рен и Трис, за да обмислят как да продължат. Когато се върне, Тайгър Тай щеше да донесе сведения за разположението на армията на Федерацияга и ако тя продължаваше да върви на север през Търфинг, Елфите можеха да прекосят равнините на юг, като разчитаха разузнавачите да ги предупредят при евентуална засада. А можеха и да продължат да вървят под прикритието на дърветата, където нямаше да ги видят лесно. Рен го изслуша търпеливо, погледна Трис и каза, че предпочита да тръгнат през откритото поле, за да пестят време. След като пресрещнат Федерацията, могат да използват гората, за да се скрият, преди да решат какво да предприемат по-нататък. Десидио остро я изгледа при думите „преди да решат какво да предприемат по-нататък“, но после кимна в знак на съгласие, изправи се и се отдалечи.