Молитвената песен

— Оценявам това, което направи за мен в Клина — каза той тихо.

— Просто забрави — отвърна Слантър, без да се обръща.

— Не мога. Вече трети път ми спасяваш живота.

— За трети път ли, казваш? — захихика той.

— Да. За трети.

— Кой знае, следващия път може да ме няма, момче. Какво ще правиш тогава?

Джеър сви рамене:

— Не знам.

Настъпи неловко мълчание. Слантър продължи да не обръща внимание на младежа от Вейл. Джеър помисли да се отдалечи, но инатът му надделя и той си наложи да остане. Седна бавно до гнома.

— Редно беше да те попита — каза той тихо.

— Кой? Какво да ме попита?

— Гарет Джакс. Трябваше да те попита дали искаш да дойдеш с нас в крепостта.

Този път Слантър се обърна:

— Досега не ме е питал за нищо. Защо пък този път трябваше да ме пита?

— Може би, ако ти…

— Може би, ако разперех крила щях да успея да прелетя! — Лицето на гнома почервеня от гняв. — Теб пък какво те засяга това?

— Засяга ме.

— Какво по-точно? Че съм тук ли? Ама на теб наистина ли ти пука? Я ми кажи, момче, какво по дяволите търся тук?

Притеснен Джеър извърна поглед, но Слантър го сграбчи за ръката и грубо го обърна към себе си:

— Я ме погледни в очите! Какво търся аз тук? Какво общо има цялата тази история с мен? Там е работата, че нищо. Абсолютно нищо! Единствената причина е, че проявих невероятна глупост и се съгласих да ви отведа до Кълхейвън. Това е истината! Помогни ни да се промъкнем край Черните скитници, помолихте ме вие! Помогни ни да стигнем до Източната земя! Можеш да го направиш, защото си следотърсач! Ха-ха!

Протегна грубото си жълто лице към младежа от Вейл и продължи:

— И този глупав сън! Само някакъв си сън, момче, това е било, ясно ли ти е? Няма никакъв Крал на Сребърната река и цялото това пътуване на изток е само губене на време! Да, ама аз съм тук, нали? А не искам да съм тук. Нямам абсолютно никаква причина да съм тук, но така или иначе съм тук! — Поклати горко глава. — И то само заради теб!

Джеър се освободи от ръката му. Сега и той се беше разгневил:

— Може и така да е. Може би вината за това, че си тук, да е моя. Но сънят беше реален, Слантър. И грешиш, като твърдиш, че нямаш нищо общо е цялата тази работа. Непрекъснато ме наричаш „момче“, но ти си този, който се държи като невръстно момче!

— Аха, значи ти си „вълче“, така ли? — изгледа го свирепо Слантър.

— Наричай ме както си искаш, твоя си работа — почервеня Джеър. — Но няма да е зле най-после да се позамислиш и ти кой си в крайна сметка.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами искам да ти кажа, че трябва да престанеш да си повтаряш, че това, което се случва на другите, не те засяга, защото не е така. Засяга те, Слантър, и още как!

— За теб аз май съм едно нищо, а? — каза най-после Слантър.

Джеър въздъхна уморено:

— Там е работата, че грешиш. Прекалено много те ценя.

Гномът го изучава няколко минути и извърна очи:

— И аз те харесвам. И преди съм ти го казвал — дързък си. И аз бях като теб в най-добрите си години. — Засмя се тихо и пак го погледна. — А сега ме чуй добре, защото няма повече да го повтарям. Нямам нищо общо с тази работа. Това не е моя борба. И независимо дали те харесвам или не, ще се махна при първия удобен случай.