Незнайко на Луната

„Преговарях. Упорствуват“

Не се знае до какво щеше да доведе тази размяна на телеграми, ако на следното утро в хотела, където беше отседнал господин Ракс, не се беше появил неочаквано господин Скъперфилд; със своя бастун в ръка и с обикновения си костюм, който се състоеше от черна дългопола дреха с два разреза отзад, черни панталони и висока черна шапка, известна под названието цилиндър.

На вратата Скъперфилд се сблъска с Ракс, който в този момент излизаше от хотела. Господин Скъперфилд разтвори широка обятията си и заскърца с отвратителния си глас:

— А, здравейте, господин Ракс. Много ми е приятно да ви видя!

— Здравейте — отвърна Ракс, опитвайки се да разтегне устните си в усмивка, макар да беше ясно, че срещата с този световно известен скъперник не му доставяше никакво удоволствие.

— Как сте? Добре ли сте със здравето си? — попита Скъперфилд, който явно желаеше да завърже разговор.

— Със здравето съм добре — каза Ракс.

— Аз също се чувствувам зле — подзе Скъперфилд, който не дочу отговора на Ракс и продължи: — Какво щастие е да срещнеш познато лице в този дяволски Давилон. Нашият Лъженвил е хиляди пъти по-хубав. Не намирате ли?

— Лъженвил е прекрасен град, но и в Давилон не е лошо, уверявам ви.

— Напълно съм съгласен с вас — закима с глава Скъперфилд, — никъде не съм виждал такъв отвратителен град, в дън земя да се провали дано! Имам въпрос към вас: както виждам, вие живеете в този хотел. Как го намирате, добър ли е?

— Много добър хотел — потвърди Ракс.

— Но сигурно скъп? А?

— Да, малко скъпичък.

— Ето виждате ли, в дън земя да се провали дано! Имам едно предложение. Ако сте съгласен, да не вземам отделна стая, а да се настаня при вас. По този начин всеки ще плати два пъти по-малко. А?

Перспективата да има такъв съжител не беше твърде привлекателна за господин Ракс, но докато се водеше целият този разговор, той успя да съобрази, че Скъперфилд е дошъл не току-тъй до Давилон. Ракс помисли върху това и реши да се постесни малко и да използува близостта на Скъперфилд, за да разбере какви му са плановете.

Той придружи господин Скъперфилд до своята стая и му рече:

— Разположете се, моля. Както виждате, има достатъчно място за двама.

Господин Скъперфилд огледа помещението, изобрази върху лицето си нещо подобно на усмивка, което със същия успех можеше да се вземе и за гримаса на отвращение, благодари на Ракс и веднага се отправи към банята. Там той смъкна от главата си цилиндъра и извади от него зъбна четка, прах за зъби, кърпа за лице, половин дузина носни кърпички, резервен чифт чорапи и два ръждясали пирона и парче медна жица, които беше намерил някъде на улицата. По всичко изглеждаше, че този цилиндър служеше не само за целта, за която беше направен, но и за пътна чанта, както и за склад на вторични суровини.

Господин Скъперфилд скри всички тези неща в шкафчето. После извади от цилиндъра си парче ягодов сапун, но веднага забеляза, че до поличката на умивалника има друго, също такова парче сапун, което принадлежеше на Ракс. Скъперфилд сложи своя сапун наред с другия, загледа се известно време в двете парчета и се залови старателно да си сапунисва ръцете и лицето, но не със своя сапун, а с оня, който се намираше до него. При това той от душа се радваше, че беше успял по този начин да направи икономия.

Като се изми добре, господин Скъперфилд реши да си измие и зъбите. За тази цел той топеше зъбната си четка не в своята кутийка за прах, а в онази, която принадлежеше на Ракс. След това господин Скъперфилд още дълго време отваряше ту едната, ту другата кутийка, мъчейки се да определи кой прах мирише по-приятно — неговият ли или този на Ракс. Тези му опити завършиха с това, че той кихна тъкмо в момента, когато си пъхаше носа в една от кутийките, и прахът, който се намираше вътре, се вдигна нагоре като облак.