Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Смятам, господа, че всички вие разбирате колко изключително деликатна е тази работа. Трябва да й се сложи край изведнаж, с един замах. Ако всеки от нас почне да ходи в Давилон и да се пазари с Мигача и с Шмекерленд, ние само ще си напакостим. Когато Мигача и Шмекерленд разберат колко силно е желанието ни да се избавим от тях, те ще ни поискат още повече. Ще ви кажа откровено, че Мигача и Шмекерленд са просто двама глупци, тъй като те ни искат извънредно малко. Ние трябва да се възползуваме от това колкото е възможно по-бързо, докато не са променили решението си. Предлагам да не се пазарим за дреболии и веднага да решим. Тук сме тридесет и един членове на големия бредлам. Ако разделим трите милиона на тридесет и едно, ще се получи по-малко от сто хиляди фертинга. За всеки от нас тази сума е просто нищожна.
— Господа! — извика Скъперфилд, като скочи от мястото си. — Господа, защо ще делите трите милиона на тридесет и едно? Та това е трудно! Много по-лесно е да разделите трите милиона на тридесет. Мене не ме смятайте. Вие ще останете точно тридесет. Разделете трите милиона на тридесет и ще се получи точно по сто хиляди от всеки. По този начин няма да си губите времето да пресмятате, а времето, както знаете, е по-скъпо, от парите, защото парите могат да се върнат, а изгубеното време не ще върнеш за нищо на света…
Като каза това, Скъперфилд се измъкна от мястото си и се отправи крадешком към вратата, така както си беше, с компреса на глава. Октоподъл забеляза маневрата му и извика:
— Дръжте го! Не му позволявайте да избяга!
Неколцина от присъствуващите се спуснаха да хванат Скъперфилд, но той прояви необичайна ловкост: с един удар на бастуна си събори изпречилия се на пътя му собственик на многобройни нощни приюти господин Гадсон, ритна с крак вратата, която се разтвори широко, и затрополи надолу по стълбите.
Октоподъл забеляза, че и капиталистите Стипсон и Лакомсон са станали от местата си с явното намерение да офейкат. Той заповяда веднага на секретарката да заключи вратата и извика:
— Господа, преди всичко трябва да порицаем недостойната постъпка на Скъперфилд и да го изключим от нашето сдружение. От днес нататък никой от нас не бива да има работа с него. Нашият бредлам ще го преследва по всички начини. Скъперфилд скоро ще разбере, че като е нарушил нашите правила и е престанал да бъде член на бредлама, е загубил много повече, отколкото му се струва… А сега, господа, иска ли друг някой да последва примера на Скъперфилд?…
Господин Октоподъл обгърна с поглед събранието, видя, че никой вече няма намерение да бяга, и завърши:
— Щом няма такива, тогава да не губим време напразно и да съберем парите!
Всички богаташи почнаха да вадят от джобовете си своите чекови книжки и автоматичните си писалки. Известно е, че капиталистите никога не плащат с налични пари, а подписват чекове, срещу които винаги можеш да си получиш парите от банката.
Осемнадесета глава
Скъперфилд попада в капан
Господин Октоподъл заключи получените чекове в огнеупорната каса, сбогува се с капиталистите и поръча на секретарката си да изпрати на Ракс следната телеграма:
„Бредламът се състоя. На двете магарета един за двамата. Съобщете телеграфически съгласието. Октоподъл“
Ракс получи телеграмата и разбра, че Октоподъл е решил да даде на Мигача и на Шмекерленд не два, а само един милион. Това ни най-малко не го учуди, защото той добре знаеше, че господин Октоподъл е винаги предвидлив в постъпките си и няма да вземе да хвърля парите си на вятъра. Достатъчно беше това, че Октоподъл не отказваше да плати и сега Ракс можеше да се надява, че щом се е съгласил да се лиши от един милион, в края на (краищата ще се лиши и от два. Господин Ракс всестранно обмисли създалото се положение и реши да не съобщава нищо на Мигача и на Шмекерленд, защото, като научат съдържанието на телеграмата, те също ще дойдат до заключението, че работите се нареждат, общо взето, успешно и могат да повишат още повече цената, на своето изчезване. Господин Ракс се срещна с тях и каза, че няма никакви известия от господин Октоподъл, но те не бива да губят надежда в успешния завършек на работата.
Неговите думи все пак разочароваха господин Шмекерленд, който искаше час по-скоро да избяга с парите.
— Много жалко, че господин Октоподъл не бърза — каза: Шмекерленд. — Продажбата на нашите акции е към своя край и точно сега му е времето да си оберем крушите или, с други думи казано, да офейкаме.
— Добре — отвърна Ракс. — Аз ще телеграфирам на Октоподъл и ще се опитам да ускоря, работата.