Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Три часа по-късно седях на крайната платформа на влака, който летеше на изток през проломите и гърмеше из планинските тунели. Новата обстановка, чувството на избавление, все още пулсиращият страх от преследване и най-вече чудната магия на новото превозно средство ми пречеха да разсъждавам логично или да се отдавам на тъжни мисли. Преди две нощи бях отишла в къщата на доктора, готова да умра, готова за по-лошо дори от смърт; случилото се, колкото и ужасно да беше, ми се струваше почти лъчезарно в сравнение с това, което очаквах занапред; едва след като спах цяла нощ в летящия луксозен вагон и се събудих, осъзнах непоправимата загуба, която бях понесла, и истински се разтревожих за бъдещето. В това душевно състояние прегледах съдържанието на чантата. В нея имаше добър запас от златни монети, билети, подробни наставления за пътуването ми чак до Ливърпул и дълго писмо от доктора, в което той ми даваше фиктивно име и биография, съветваше ме да пазя най-пълно мълчание и ми заповядваше да чакам смирено идването на сина му. Значи всичко бе нагласено предварително, той е разчитал на съгласието ми и — което беше десетократно по-лошо — на доброволната смърт на моята майка. Ужасът, който всяваше у мен единственият ми приятел, отвращението от този син, за когото щях да се венчавам, бунтът ми срещу целия ход и условия на живота ми сега ме бяха обладали напълно. Докато седях сломена от мъка и безпомощност, за моя радост една много приятна дама ме заговори. Вкопчих се в това като в спасителна сламка и след малко вече й разправях оживено биографията си, така както бе изложена в писмото на доктора — че се казвам мис Гоулд от Невада сити, че отивам в Англия при някакъв чичо, колко пари имам, какво е семейството ми, възрастта и тъй нататък, докато най-после подсказаното ми се изчерпи и тъй като дамата продължаваше да ме обсипва с въпроси, започнах сама да съчинявам. Така от неопитност скоро се поувлякох и вече забелязах сянка върху лицето на дамата, ала в тоя момент се приближи някакъв джентълмен и се обърна много вежливо към мене.
— Мис Гоулд, предполагам? — рече той, а после, като се извини на дамата, заявявайки, че ми е настойник, дръпна ме на предната платформа на вагон-салона. — Мис Гоулд — прошепна ми на ухото, — нима си въобразявате, че сте в безопасност? Позволете ми да ви извадя напълно от това заблуждение. Още една такава непредпазливост и ще се върнете в Юта. А ако междувременно тази жена отново ви заприказва, ще й отговорите следното: „Мадам, вие не ми се нравите и ще ви бъда много признателна, ако ме оставите сама да си избирам събеседниците.“
Уви, трябваше да постъпя, както ми заповядваха — най-неучтиво се избавих от присъствието на дамата, към която вече се чувствувах притеглена от най-здрави нишки на симпатия, и след това по цял ден седях безмълвна, загледана в голите равнини, преглъщайки сълзите си. Достатъчно е да ви кажа, че така протече цялото ми пътуване. И във влака, и в хотелите, и на презокеанския параход нито веднъж не размених приятелска дума със спътник, защото знаех, че ще ме пресекат. Навсякъде и отвред хора, от които най-малко очаквах това, мъже и жени, богати и бедни, се обявяваха за мои покровители, наставляваха ме в пътуването или се оказваха шпиони, които ме следяха и ми диктуваха как да се държа. Така прекосих Щатите, преминах океана, и всяко мое движение се следеше неотстъпно от Мормонското око, а когато най-сетне един файтон ме свали пред оня лондонски пансион, откъдето ме видяхте да бягам тази сутрин, бях загубила вече всяка надежда.
Хазайката ми, както всички хазайки, през цялото това пътуване бе очаквала моето пристигане. В стаята ми, която гледаше към градината, камината беше запалена, на масата имаше книги, в скрина — дрехи, и там (казвам това почти със задоволство и естествено примирение) месеците отлитаха един след друг. От време на време хазайката ми ме вземаше на разходка или на екскурзия, но никога не ме оставяше да излизам сама, а като виждах, че и тя живее под сянката на този вездесъщ мормонски терор, от съжаление не се противех. За дете, родено на мормонска земя, както и за човек, който приеме задълженията на една тайна секта, няма спасение; ясно разбирах това и бях благодарна дори за тази отсрочка. Междувременно се стараех добросъвестно да се подготвя психически за наближаващата венчавка. Идеше денят, когато годеникът ми щеше да ме посети, и колкото от признателност, толкова и от страх трябваше да се съглася. Синът на д-р Грирсън, какъвто и да бе иначе, без друго щеше да е още млад, а по всяка вероятност и красив, на повече не смеех да се надявам, и подготвяйки се психически да дам съгласието си, все по-голямо внимание обръщах на тези привлекателни физически качества, които смятах за свое право да очаквам, оставяйки настрана нравствените или умствени достойнства. Човек има голяма власт над душата си и с течение на времето аз се примирих със своята участ, дори започнах да чакам с нетърпение съдбоносния час. Нощем сънят бягаше от мен, цял ден седях до камината, погълната в мечти — извиквах мислено образа на моя съпруг, представях си как ще ме докосне с ръка и как ще звучи гласът му. За невзрачния ми и самотен живот това беше единственият прозорец към слънцето и единствената врата към надеждата. Накрая така обработих и подготвих волята си, че почнаха да ме подтискат други страхове. Ами ако не ме хареса? Ами ако този невидян още възлюблен се отвърне недоволен от мен? Затова сега прекарвах с часове пред огледалото да изучавам и преценявам външността си, да сменям неуморно роклите си или да вчесвам косата си.