Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Масой се надвеси над малкото прозорче в стаята на Алтън и огледа двора на дома Хюнет.
— И освен това — тихо продължи Безликият, — там горе, толкова далеч от любопитните погледи, може да ти се открие възможност да се отървеш от двамата До’Урден. Защо не искаш да отидеш?
— Забрави ли правилникът, в чието приемане ти сам участва? — рязко се обърна Масой и погледна обвинително Алтън. — Преди две десетилетия ти и останалите учители в Сорсъри решихте да забраните на всички магьосници да се доближават до Повърхността!
— Вярно — Безликият си припомни събранието.
Макар, че живееше в дома Хюнет едва от няколко седмици, миналото му в Сорсъри му се струваше много далечно.
— Сметнахме, че магията на мрачните елфи може да действа различно и непредсказуемо на повърхността — обясни той. — На това нападение, преди двайсет години…
— Знам историята — изръмжа Масой и довърши изречението на Алтън. — Една огнена мълния, призована от магьосник, се е разпростряла отвъд нормалните си размери и е убила няколко мрачни елфа. Опасни странични ефекти — така го нарекохте вие, учителите. Обаче аз вярвам, че магьосникът е бил взет на мушка от няколко неприятеля и се е прикрил с помощта на тази злополука!
— Да — съгласи се Безликият. — Носеха се и такива слухове, ала нямахме доказателства… — той прекъсна мисълта си, защото видя, че по този начин няма да успокои младия Хюнет. — Но това беше отдавна — опита се да го обнадежди — Не можеш ли да се обърнеш към някого за съдействие?
— Няма към кого — отвърна Масой. — Всичко в Мензоберанзан се развива толкова бавно. Съмнявам се дори, че учителите са започнали да разследват случая.
— Жалко. Щеше да е идеалната ти възможност…
— Престани! — сгълча го младежът. — Матрона СиНафей не ми е наредила да убивам Дризт До’Урден, нито пък брат му. Вече те предупредихме да се откажеш от личните си стремежи. Когато матроната ми заповяда да ги убия, няма да я разочаровам. Винаги има възможности…
— Говориш така, сякаш знаеш как ще умре Дризт До’Урден — промълви Алтън.
По лицето на Масой се разля широка усмивка, когато посегна към джоба си и извади оттам статуетката от черен оникс — неговият безразсъден и вълшебен роб; звярът, на който толкова искрено вярваше Дризт.
— О, знам — каза той, леко подхвърли фигурната във въздуха, хвана я и я погледна. — Наистина знам.
Мрачните елфи, които трябваше да извършат нападението, скоро разбраха, че няма да потеглят на обикновена мисия. Вместо да охраняват покрайнините на Мензоберанзан, те прекараха следващата седмица затворени в една от казармите на Мелей-Магтеър. Почти през цялото време стояха в заседателната зала, скупчени около кръглата маса, и проучваха подробните планове за предстоящото им приключение, а Повелителят на Познанието — Хатч’нет не спираше да разказва историите си за злите елфи.
Дризт внимателно изслушваше всяка от тях. Искаше и позволяваше да попадне под хипнотичното влияние на думите на учителя. Легендите не можеха да лъжат. Младежът не знаеше на какво ще се уповава, за да запази принципите си, ако тези истории не бяха истински.
Дайнин ръководеше тактическата подготовка на нападението. Показваше на своите съмишленици картите на дългите тунели; многократно препитваше членовете на отряда, докато не се увереше, че до един са запомнили пътеките, който трябваше да изминат.
Нетърпеливите мрачни елфи, с изключение на Дризт, изслушваха всичко много внимателно и през цялото време се опитваха да сдържат вълнението си. Когато наближи края на подготвителната седмица, младият войн забеляза, че един от членовете на патрула не беше с тях. В началото си мислеше, че Масой получава своята подготовка в Сорсъри, в компанията на своите учители, но когато времето за потегляне наближи, а военните планове се изясниха, Дризт осъзна, че младия Хюнет няма да участва в нападението.
Един ден, в края на едно от заседанията, озадаченият До’Урден се осмели да попита:
— Защо магьосникът не е с нас?
Дайнин се подразни от прекъсването и погледна към брат си.
— Масой няма да ни придружи — отвърна той.
Притесненията на Дризт щяха да разтревожат и останалите от отряда, а те не можеха да си позволят да се разсейват с подобни мисли — не и в този критичен момент.
— От Сорсъри са ни забранили да взимаме магьосници в групите, който излизат на повърхността — обясни Повелителят Хатч’нет. — Масой Хюнет ще чака в града до завръщането ви. Наистина това ви поставя в доста неизгодно положение, защото той неведнъж е доказвал своите качества. Но не се страхувайте — ще ви придружава жрица от Арах-Тинилит.