Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Готов съм да поема риска — каза той и кръстоса решително ръцете си.
— А помисли ли за дома Хюнет? Какво ще се случи с нас, ако Малис разбере истината? — попита СиНафей. — Какво ли ще спечелиш, когато узнае самоличността ти, Безлики?
— Разбирам — унило промълви Алтън, без да може да опровергае правотата на своята матрона. — Тогава какво ще правим? Какво да сторя?
СиНафей вече обмисляше следващите им стъпки.
— Ще се откажеш от поста си. Ще се върнеш в дома Хюнет под моята опека — най-накрая каза тя.
— Но това също може да насочи подозренията на матрона Малис към нас.
— Може би, но по-безопасен начин няма. Ще отида в дома До’Урден, ще се престоря на много ядосана и ще я предупредя да остави на спокойствие членовете на моето семейство. Ако иска да се сдобие с шпионин от моя дом, ще й се наложи лично да дойде при мен и да ми поиска разрешение — макар че този път няма да й дам позволението си — ухили се СиНафей, когато си представи подобна среща. — Дори само гневът и страхът ми могат да накарат и друга, по-влиятелна, фамилия от До’Урден да се обърне срещу тях. И може би не само една, а няколко, в заговор срещу деветия дом — каза тя, въодушевена от новите възможности, който се разкриваха пред семейството й. — Матрона Малис ще трябва доста да помисли и доста да се разтревожи!
Алтън не чу последните й думи. Тревожеше го казаното от нея, че „този път“ няма да даде позволението си.
— А имаше ли предишен? — едва попита той.
— Какво имаш предвид? — СиНафей не разбра за какво говори Безликият.
— Матрона Малис преди идвала ли е при теб? — уплашено продължи Алтън, но трябваше да разбере. — Преди трийсет години Матрона СиНафей разрешила ли е Гелруус Хюнет да стане служител — убиец — на До’Урден, който да унищожи последния останал ДеВир?
Устните на матроната се разтеглиха в широка усмивка, но само за миг. СиНафей преобърна с все сила масата, сграбчи Алтън за дрехите и го придърпа само на сантиметър от разяреното си лице.
— Никога не смесвай личните чувства с политиката! — изръмжа крехката, но очевидно много силно матрона, а в гласа й звучеше открита заплаха. — И никога не ми задавай подобни въпроси!
Тя захвърли Алтън на пода, но не го изпускаше от зоркия си поглед.
През цялото време магьосникът се бе досещал, че е просто пионка в заговора, който подготвяха Хюнет, необходимото звено в предателските планове на СиНафей. Но злобата, която Алтън изпитваше към семейство До’Урден, го караше да забрави унизителното място, което заемаше в този конфликт. Сега, когато пред него се разкриваше истинската сила на матрона Хюнет, той разбра, че е превишил правата си.
В края на горичката от гъби, в южната стена на подземието, се намираше малка, но добре охранявана пещера. Зад обкованите с желязо врати се криеше една стая, в която се събираха осемте управляващи матрони на Мензоберанзан.
По тяхно желание във въздуха се носеше ароматът на стотици благоуханни свещи. Алтън почти половин век бе разучавал пергаментите в Сорсъри и беше свикнал със светлината на свещите, но в тази стаичка се чувстваше някак некомфортно. Той седна на малък, съвсем обикновен стол, запазен за гостите на съвета, на края на една маса с паякообразна форма. Между осемте й мъхнати крака бяха разположени осем трона — за всяка от управляващите върховни жрици — целите украсени в скъпоценни камъни и озарени от пламъците на свещите.
Стаичката се изпълни с матрони, надути и зловещи, които с презрение поглеждаха към мъжа. До Алтън седеше СиНафей. Тя положи ръка на коляното му и му намигна в знак на подкрепа. Нямаше да свика управляващия съвет, ако не знаеше, че новините, които носи са наистина от голямо значение. Осемте матрони смятаха, че собствените им позиции са достатъчно влиятелни и не обичаха да се събират, освен ако не беше наложително.
Начело на паякообразната маса стоеше матрона Баенре, най-влиятелната фигура в цял Мензоберанзан — древна и съсухрена жена със злобни очи и устни, които никога не се усмихваха.
— Събрахме се, СиНафей — каза Баенре, когато осемте членки на съвета заеха местата си. — Какво те накара да свикаш съвета?
— Искам да обсъдим едно наказание — отвърна шестата матрона.
— Наказание? — объркана повтори Баенре.
Последните години в града на мрачните елфи бяха тихи и спокойни, без злополуки — особено след сблъсъка между Текен’дуис и Фрет. Доколкото първата матрона знаеше — не бе извършено престъпление, което да си заслужава наказанието, или поне нямаше толкова сериозно, което да изисква намесата на управляващия съвет.
— И коя е набедената особа?