Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— А домът Хюнет ще го подкрепи ли? — попита любопитно развеселената Баенре.
— Разбира се! Това е наше задължение!
— Заради отмъщението? Или от страх? — саркастично се обади друга матрона, също развеселена. — На мен ми изглежда сякаш СиНафей Хюнет от дома Хюнет използва този злочест ДеВир за собственото си благо. Домът До’Урден се стреми към по-високи позиции; матрона Малис желае място в управляващия съвет. Това заплашва дома Хюнет може би?
— Наречете го отмъщение или предпазливост. Моето искане — искането на Алтън ДеВир — заслужава да бъде смятано за основателно. За общото ни благо — злобно се подсмихна СиНафей и погледна първата матрона в очите. — Може би за благото на нашите синове в амбициите им за признание.
— Права си — подсмихна се матрона Баенре, макар че смехът й прозвуча повече като кашлица.
Тя подозираше, че една война между Хюнет и До’Урден, ще донесе облаги на всички, но не по начина, по който си го представяше СиНафей. Малис беше величествена матрона и нейното семейство наистина заслужаваше по-висок пост от този на деветия дом в града. Когато войната започнеше, тя най-вероятно щеше да вземе полагащото й се място в управляващия съвет, заемайки трона на СиНафей.
Матрона Баенре обиколи с поглед другите матрони и от обнадеждените им лица разбра, че и те споделяха мислите й. Нека Хюнет получат своята война с До’Урден, която да сложи край на заплахата „матрона Малис“, независимо от победителя. Първата матрона се надяваше тази война да сложи край и на един млад До’Урден, чиято смърт щеше да изтласка нейния син към поста, който му се полагаше.
Накрая матрона Баенре изрече думите, които СиНафей така желаеше да чуе — тихото споразумение на управляващия съвет на Мензоберанзан.
— Този въпрос е приключен, сестри мои — заяви тя и всички около масата кимнаха одобрително. — Прекрасно е, че днес не сме се срещали.
19
Обещания за слава
— Подуши ли следата? — прошепна Дризт и се доближи до пантерата.
Той погали Гуенивар по гърба и по отпуснатите й мускули разбра, че наблизо нямаше опасност.
— Избягали са — загледа се в празния коридор, простиращ се пред тях. — „Гадни гномове“, така ги нарече брат ми, когато открихме следите им край езерото — Дризт прибра ятагана си и коленичи до котката с ръка, удобно подпряна на нейния гръб. — „Гадни и глупави“, но явно не са глупави, щом успяха да ни се изплъзнат.
Гуенивар го погледна така, сякаш бе разбрала всяка негова дума и мрачният елф почеса по главата своята най-добра приятелка. Спомняше си ясно как се бе развълнувал преди седмица, в деня, когато Дайнин — въпреки гнева на Масой Хюнет — заповяда пантерата да заеме предна позиция в патрула, редом с него — вторият син на До’Урден.
— Котката си е моя! — беше припомнил Масой на Дайнин.
— Ти си мой! — беше му отвърнал Дайнин, ръководителят на патрула, и така бе сложил край на всички спорове.
Масой призоваваше Гуенивар от Звездната равнина всеки път, когато вълшебната статуетка позволяваше, и заповядваше на пантерата да изтича напред, да осигури безопасността на Дризт и да му прави компания.
По непознатите топлинни отблясъци по стените младият До’Урден отгатна, че са напуснали границите на района, отреден на неговия патрул. Съвсем съзнателно се беше отдалечил на по-голямо разстояние от това, което го бяха посъветвали другарите му. Беше сигурен, че той и Гуенивар можеха сами да се грижат за себе си, а и когато другите бяха далеч, той можеше да си почине и да се наслади на спокойствието, докато ги чака. Минутите, които Дризт прекарваше сам, му бяха необходими, за да подреди противоречивите си чувства, а това винаги му костваше безкрайни усилия. Докато той разсъждаваше на глас, пантерата бе неговият идеален слушател — никога не го укоряваше и винаги изглеждаше толкова разбираща.
— Започвам да се чудя, къде е смисълът на всичко това — прошепна той на котката. — Наистина, не се съмнявам, че вършим добра работа с патрулите. Ето, например, тази седмица — победихме доста чудовища, които можеха да нанесат големи щети на града, но къде е ползата от това?
Той погледна в дълбоките очи на Гуенивар й в тях откри съчувствие. Беше убеден, че по някакъв начин тази котка разбира объркването му.
— Може би все още не знам кой съм — замисли се той. — Или не знам какъв е моят народ. Всеки път, когато открия следа към истината, тя ме отвежда до пътеки, които не смея да последвам, до заключения, които не мога да приема.