Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Не е само една — обясни матрона СиНафей и огледа присъстващите — искаше да види доколко са заинтересувани от думите й. — Става дума за един от домовете — направо каза тя — Даермон Н’а’шезбаернон, домът До’Урден.
Няколко от жените ахнаха от изненада и оправдаха очакванията на шестата матрона.
— Домът До’Урден? — попита Баенре, изненадана от намесата на матрона Малис в това обвинение.
Първият дом знаеше, че Малис се ползва с уважението на Кралицата на Паяците и че наскоро До’Урден бяха изпратили двама повелители в Академията.
— Имаш смелостта да обвиниш дома До’Урден, но в какво престъпление? — попита една от присъстващите.
— Да не би да се страхуваш от тях, СиНафей? — почувства се длъжна да попита Баенре.
Няколко матрони изразиха безпокойствието си за дома До’Урден. На всички беше ясно, че Малис желае място в управляващия съвет и че изглежда предопределено да го получи, съдейки по силата на нейния дом.
— Имам основателна причина — настоя СиНафей.
— Но другите изглежда се съмняват — отвърна Баенре. — Ако държиш на репутацията си, по-добре побързай да ни обясниш за какво става дума.
Матрона Хюнет знаеше, че рискува не само репутацията си. В Мензоберанзан фалшивите обвинения и убийството се наказваха по един и същ начин.
— Спомняме си загубата на дома ДеВир — започна тя. — Седем от нас седяха тук редом с матрона Джинафий ДеВир.
— Този дом вече не съществува — припомни й Баенре.
— Разбира се и то по вина на До’Урден — без заобикалки заяви СиНафей.
Този път никой не ахна — шестата матрона бе предизвикала гнева на останалите.
— Как смееш да говориш така? — каза една от тях.
— Трийсет години! — добави друга. — Случилото се беше забравено!
Матрона Баенре им даде знак да замълчат, преди врявата да е прераснала в насилие — нещо, което често се случваше в тази стая.
— СиНафей — процеди тя през зъби. — Не можеш да отправяш такова обвинение. Нямаш право да го разискваш, след като се е случило толкова отдавна! Познаваш законите ни. Ако наистина домът До’Урден е извършил това покушение, както твърдиш, той заслужава възхищението ни, а не присъда. Отстраняването на ДеВир беше извършено перфектно. Този дом вече го няма. Въобще не съществува!
Алтън се размърда разтревожен на стола си. Чувстваше се едновременно отчаян и разгневен, но СиНафей изглежда не се притесняваше — всичко се развиваше идеално, точно както го бе планирала.
— О, напротив, съществува! — изправи се тя и отметна качулката на Алтън. — В лицето на този елф!
— Гелруус? — попита с недоумение Баенре.
— Не, не е Гелруус — отвърна СиНафей. — Гелруус Хюнет почина в нощта на покушението срещу ДеВир. Този мрачен елф — Алтън ДеВир — е приел самоличността му и е заел неговия пост, за да се укрие, за да не бъде преследван и убит от До’Урден!
Баенре прошепна нещо на матроната, седяща от дясната й страна; почака, докато жрицата направи заклинанието, и даде знак на СиНафей да седне на мястото си. После се обърна към Алтън:
— Кажи си името — заповяда тя.
— Аз съм Алтън ДеВир, син на матрона Джинафий — каза елфът, събрал сили от своята истинска самоличност, която толкова дълго бе чакала да бъде разкрита. — Бях ученик в Сорсъри в нощта на нападението на До’Урден.
Баенре погледна към матроната до нея.
— Казва истината — увери я тя.
В стаята се разнесе весел шепот.
— Ето защо свиках управляващия съвет — бързо обясни СиНафей.
— Много добре — каза първата матрона. — Поздравявам те, Алтън ДеВир, за твоята изобретателност и инстинкт за самосъхранение. Проявил си голяма смелост и мъдрост за един мъж. Предполагам и двамата знаете, че управляващия съвет не може да накаже До’Урден за престъпление, което е извършено толкова отдавна. И защо да го правим? Матрона Малис се ползва с уважението на Лот; домът й изглежда доста обещаващ. Трябва да ни изтъкнете по-важна причина, ако наистина желаете неговото наказание.
— Не желая подобно нещо — бързо отвърна СиНафей. — Случилото се преди трийсет години отдавна не е в правомощията на управляващия съвет. Домът До’Урден, мои равни матрони, наистина изглежда обещаващ с четирите върховни жрици, многобройната войска и, да не забравяме, вторият син — Дризт, завършил първи в своя клас.
Петата матрона нарочно бе споменала Дризт. Знаеше, че името му ще засегне матрона Баенре. Нейният любим син, Берг’инйон, девет поредни години се бе класирал зад талантливия млад До’Урден.
— Тогава защо ни безпокоиш? — ядоса се матрона Баенре.
— За да ви помоля да си затворите очите — меко каза тя. — Алтън вече е Хюнет. Взех го под опеката си. Той иска да си отмъсти за стореното срещу семейството му преди години. Той има право да повдигне обвинение.