![Походът на дракона [Dragonquest - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/3/3/7/pohodt-na-drakona-dragonquest-bg-download.jpg)
Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Но Придет скочи на гърба на едно дебело тъпо добиче и започна да се храни със свирепост, която очарова Килара и я извади от самосъжалението й. Кралицата лакомо довърши животното. Беше се заела с втория козел и го изкормваше толкова ненаситно. Жената не можа да не признае факта, че наистина бе занемарила Придет.
Тя усети, че е също в плен на глада и гнева й започна да се разсейва представяйки си Т’бор като втория козел, Ф’лар като третия и Лесса като голямата уерова птица. След като гладът на Придет бе утолен, съзнанието на Килара се бе освободило.
Тя върна Кралицата си в Уейра и прекара доста време в миене и търкане на кожата й, докато отново възвърна предишния й блясък. Накрая Придет се сви и доволно задряма върху напечената от слънцето скала, а греха на Килара бе опростен.
— Прости ми, Придет, не съм искала да бъда небрежна с теб. Но толкова често съм пренебрегвана. А един удар по моя авторитет е и удар върху твоя. Но скоро те няма да смеят да ни пренебрегват. А ние няма да останем затворени в тоя скучен, забутан Уейр. Силни мъже и най-мощните Бронзови ще молят за нашето благоразположение. Ще те мажат, ще те хранят, чешат, търкат и ще ти угаждат, както ти се полага. Ще видиш. Те ще съжаляват за поведението си.
Очите на Придет бяха вече съвсем затворени, а дъхът й излизаше с леко свистене.
Килара погледна към издутия й корем. След това количество, което бе погълнала ще спи доста дълго време.
— Не трябваше да й давам да се тъпче толкова — промърмори Килара, но имаше нещо толкова припряно в начина, по който Придет разкъсваше месото. Нещо, което накара всички обиди и оскърбления да се отцедят от жената, както кръвта на изкормените добичета се стичаше по тревата.
Ръката отново започна да я боли. Тя свали туниката си от уерска кожа и наметна Придет, а върху струпеите й попаднаха песъчинки. Изведнъж се почувства мръсна, отвратително мръсна от този пясък, прах и пот. А беше и уморена. Ще се изкъпе и нахрани, ще накара Ранели хубаво да я изтрие с почистващ пясък и да я намаже с балсам. Но първо да вземе малко обезболяващ мехлем от малката квачка Бреке!
Тя мина покрай страничния прозорец на Уейра и дочу приглушен мъжки глас и тих доволен смях, с който му отговори Бреке. Килара се спря, удивена от сребристата нотка в гласа на момичето. Тя надникна, но не я видяха защото Бреке виждаше само тъмната глава сведена над нея.
Ф’нор! И Бреке?
Кафявият ездач бавно вдигна ръка, за да отметне един непокорен кичур коса от бузата на Бреке. Направи го с такава любяща нежност, че Килара не се усъмни нито за миг. Те са се любили до преди малко!
Почти забравеният й гняв прерасна в студена ярост. Бреке и Ф’нор! След като той нееднократно бе отклонявал нейните ласки.
Бреке и Ф’нор значи!
Тъй като Килара продължи, Кант не я издаде на Ездача си.
Глава X
Робинтън, Водачът на Менестрелите на Перн нагласи туниката си. Пищният зелен плат бе приятен, както на пипане, така и за окото. Той се извърна настрани, за да провери как туниката пада на гърба му. За да компенсира лекото му изгърбване, Водачът на Тъкачите — Зърг, леко я бе надиплил в раменете. Позлатеният колан и ножът бяха съвсем подходящи аксесоари за този официален тоалет.
Робинтън се намръщи на отражението си.
— Ножове!
Той приглади косата си зад ушите и отстъпи назад, за да огледа панталоните. Водачът на шивачите Белесдън беше надминал себе си. Боядисаната с фелисна боя мека уерска кожа, сега бе придобила тъмния зелен цвят на туниката му. Ботушите бяха с един нюанс по-тъмни. Те стояха плътно прилепнали към прасците и стъпалата.
Зелено! Робинтън се ухили. Нито Зърг, нито Белесдън харесваха този цвят, макар че бе лесен за добиване.
„Крайно време е да се отърсим от поредното смешно суеверие“, помисли си Робинтън.
Той погледна през прозореца, за да види положението на слънцето. Сега то бе високо над планинската верига на Форт. Това значеше, че в Телгар Холд е следобед и сигурно гостите вече се събираха. Беше му обещан транспорт. Т’рон от Уейр Форт неохотно се бе съгласил да изпълни молбата му, въпреки че според дългогодишната традиция Менестрелът можеше да поиска помощ или услуга от всеки Уейр.
Един Дракон се появи в небето на северозапад.
Робинтън грабна връхната си мантия, защото официалната туника не би го предпазила от студа в между, взе си ръкавиците и филцовия куфар, в който държеше най-хубавата си китара. Чудеше се дали да я вземе, защото Чад от Телгар също имаше много хубав инструмент. Чудесното дърво и струните нямаше да се повредят от няколко секунди в между, както става с човешката плът.