Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Погледни надолу — подкани го Джорик. — Виж какво ги чака, преди да ги набодем.
Крейк отново не повярва на очите си. Вече бе виждал подобна илюзия — тогава тя беше прибързано дело на отчаяно момиче, а сега надминаваше всичките му очаквания. Всички пътеки и проходи към речните кули бяха обрасли с непроходими трънливи дървета, чиито преплетени клони образуваха стена, през която не можеше да се провре нито меч, нито копие. Макар да беше илюзия, Качулатите трябваше доста да се поизпотят, за да се справят с нея.
— Взе две клончета, които Никус намери, омота един косъм около тях и ги зарови под един камък. След това изтананика нещо — и ето ти това чудо! — не спираше Джорик. — Тя струва повече от десет — не, от двайсет воини, тази господарка Такия! Владетелю Ка-рак, казвам ти, че ще дойдат по-добри дни за тази земя, щом вие двамата сте се изправили срещу Качулките.
— Е-е-е-ей — чу се приглушено, но ясно нещо като подсвиркване или вик откъм позицията на Никус. — Пристигат!
— Идват насам — изкрещя дрезгаво и Закут. — Спускат се и по реката.
— Знаем как да ги посрещнем. — Джорик не се разтревожи особено.
Никой не откри огън от крепостта. За самоуверените нападатели това беше поредната битка. Макар трънливият лабиринт да задържа временно половината от тях, воините откъм реката трябваше само да стъпят на площадката за дарения и да нападнат под водачеството на изкусните си господари.
Но щом лодката им се показа иззад завоя, звъннаха тетивата на лъковете. Беззвучен вик прокънтя в главата на Крейк, щом видя качулатият да вдига ръка към забитата в гърлото му стрела и да рухва във водата. Още двама паднаха след него, а другите от ужас престанаха да гребат. Течението ги доведе под арката и Закут бутна върху тях един камък, който обърна лодката и всички цамбурнаха в реката.
Закут се заливаше от смях, а Джорик направо виеше.
— Сега разбраха какво ги очаква! — крещеше той с все сила и думите му положително стигаха до ушите на нападателите. — Да видим ще посмеят ли пак да се приближат до тази крепост.
VIII
Ясно беше, че смелостта далеч не е единствената добродетел на Черните качулки. Отчитайки съкрушителния провал на атаката по реката, те не подновиха опитите си. Вече се смрачаваше и Крейк наблюдаваше унилото им оттегляне. Възторгът на Джорик също бе спаднал.
— Положително ще опитат нещо друго. Разбраха, че няма да се дадем лесно, и ще измислят нещо по-сериозно. Никак не обичам да се бия на тъмно.
— Няма да е тъмно — отвърна Такия.
Тя посочи един от ъглите на терасата и в спускащия се мрак блесна ярък сноп лъчи. Една подир друга грейнаха факли по покрива на кулата на отсрещния бряг, по издигащата се над реката арка, по парапета на стената — и стана толкова светло, че нищо не можеше да помръдне и да остане незабелязано.
— Така! — щракна тя с пръсти и факлите изчезнаха. — Когато потрябват, ще ги запалим.
— Всичко е много хубаво, господарке — мигаше опулено Джорик. — Но и честния огън си го бива, защото, освен да ти свети, може да ти сгрее и сърцето.
— Наклади си огън, пълководецо — усмихна му се тя майчински. — Има кой да ни извести, щом тръгнат насам.
И тя извика. Изпляскаха криле и след малко белият бухал кацна върху протегнатата й ръка. Огледа ги с умните си очи и изщрака зловещо с клюн. Тя го погледна, а той разпери криле и отлетя.
— От нас могат да скрият мислите и действията си. Но не могат да изгонят от небето неговите обитатели. Бъди сигурен, че само една крачка да направят — и ние ще знаем.
Все пак не напуснаха позициите си. А Закут занарежда около себе си големи камъни с надеждата и с тях да бъде точен като при първото си попадение.
На всички с изключение на Такия нощта се стори безкрайно дълга. Крейк отново и отново правеше опити да изпрати сонда в тъмнината, но всеки път срещаше една и съща преграда, която скриваше плановете на Черните качулки.
Джорик отмерваше разстоянието от единия до другия край на терасата — пет крачки в едната посока и шест в обратната — и при всяко обръщане лъкът му изчаткваше в камъните.
— Мътят някаква пакост, както бухалът мъти яйце, но каква ли е?
Крейк се бе научил да изглежда външно спокоен.
— Ще трябва да почакаме, за да разберем. Но защо се бавят?…
Защо се бавеха? Колкото по-неспокойни ставаха той и шепата защитници, в толкова по-лесна плячка се превръщаха. А и беше сигурен, че Черните качулки умееха да изненадват противниците си. Макар че, ако съдеше по думите на Такия и Джорик, те не бяха свикнали с подобно непоколебимо и изобретателно противопоставяне на тяхната воля. Такава съпротива само щеше да усили решимостта им да унищожат бунтовниците.