Сделката на капитан Ворпатрил

11.

Всички имаха нужда от почивка, затова прекараха деня след стресиращата среща с Грегор в апартамента на Иван. Жените, изглежда, нямаха нищо против да ограничат запознанството си с Бараяр до безобидното комтабло, а с местната кухня — до въздългия списък на Иван с доставчици на храна за ергени. Чак по време на безобразно късната закуска по обяд на следващия ден Иван откри, че нежеланието на жените да излизат е продиктувано не от съмнения в ефикасността на неговата охрана, а е свързано с наземната му кола, която и двете бяха успели да намразят. Тогава му хрумна гениалната идея да наеме по-голяма кола за уикенда, вдъхновение, което Тедж и Риш посрещнаха с ентусиазъм. Тъкмо обсъждаха къде да отидат и какво да разгледат във и около Ворбар Султана, когато на вратата се звънна.

Тедж и Риш подскочиха като ужилени.

— Спокойно, няма проблем — каза Иван, преглътна последната си хапка ват-шунка и стана да отвори. — Трябва да е някой от списъка ми с одобрени посетители, иначе от рецепцията щяха да се обадят.

Не че „одобрени“ непременно означаваше „желани“, помисли си Иван, когато погледна екранчето на домофона и установи, че пред вратата му стои Биърли Ворутиър, оглежда се и потропва нервно по кантовете на панталона си. Май беше време да преразгледа списъка и да извади от него някои имена… Неохотно — нали именно така се беше забъркал в цялата тази история — Иван отвори вратата и пусна Би, почти като разносвач, само дето този разносвач не носеше вкусна храна, а торба със змии. „От мен бакшиш няма да получиш, Би“.

Би изглеждаше чистичък и спретнат, добре зализан, но очите му се стрелкаха нервно.

— Здрасти, Иване — каза той и мина покрай него. — Всички ли сте тук? А, да, добре. Здравейте, Риш, Тедж. — Махна на жените, които чакаха в бойна готовност до малката маса в трапезарията, настани се на един стол и въздъхна. Жените също седнаха и го загледаха с интерес.

— Ако идеята е да се скриеш от майка ми — каза Иван, — тук едва ли е най-доброто място.

— Твърде късно е за това — каза Биърли. — Бъди така добър и ми налей нещо.

— Не е ли малко рано? Особено за теб, предвид че обикновено ставаш по това време? Пиенето преди закуска е знак за сериозна дегенерация.

— Ти изобщо си нямаш представа какво е сериозна дегенерация, Иване. Току-що имах въздълъг разговор с майка ти. Много по-неприятен от доклада ми в централата на ИмпСи, а там ме въртяха на шиш цял ден.

Иван претегли милосърдието срещу изкушаващото безсърдечие. Милосърдието спечели на косъм, така че той донесе на Биърли чиста чаша и го покани да си налее шампанско с портокалов сок, с което се гощаваха. Биърли явно не беше в обичайното си претенциозно настроение, защото дори не погледна етикета, сипа си, отпи жадно и чак тогава вдигна одобрително вежди.