Смъртта на императора

— Какво заслепение! — изрази съжаление Стернау.

— Не остава ли все още някакъв изход? — попита Курт. Хуарес го изгледа изпитателно.

— Може би — отвърна замислено. — Вероятно бихте се заел с нещата?

— Веднага — потвърди радостно Курт.

— Но и това ще е също така напразно. Впрочем вие сте единственият човек, комуто бих дръзнал да поверя тази задача. Мислите ли, че ще минете през аванпостовете?

— Имате предвид аванпостовете на имперските войски?

— Да. За моите ще ви издам документ за свободен пропуск.

— Аз имам добри легитимации. Няма да ме задържат. — И вярвате, че ще се доберете до Максимилиан?

— Съвсем сигурно.

Хуарес изгледа още веднъж Курт с цялата си проницателност. Сякаш искаше да надзърне в най-дълбоките глъбини на душата му. После се обърна рязко и седна до масата, на която до разните документи имаше и прибори за писане. Приготви си лист, натопи перото и започна да пише. Когато привърши, връчи го на Курт и се осведоми:

— Това достатъчно ли е? — Курт прочете:

«С настоящето запретявам да се поставят каквито и да било препятствия по пътя на предявителя и неговите придружители. Напротив, заповядвам да бъдат оставяни да прекосяват всички линии, какъвто и да е случаят, без никакви задръжки и всеячески да им се съдейства да стигнат бързо и гарантирано целта си. Който наруши тази заповед, ще бъде наказан със смърт.

Хуарес»

— Напълно достатъчно! — извика Курт зарадван.

Той вече се виждаше в родината си спасител на императора и когото навсякъде ще величаят.

— Аз пък не вярвам — отвърна ледено Хуарес.

— О, нали хората ще съблюдават заповедта?

— Определено. Но един, до когото ще стигне, няма да я зачете.

— Максимилиан? Би бил безумец!

— Опитайте!

— Мога ли да му покажа пропуска?

— Да.

— А на друг?

— Не. Ще си служите с тоя документ само в краен случай. Освен това ви обръщам внимание, че съм изгубен и моите привърженици със сигурност ще ме напуснат, разберат ли, че със собствената си ръка предлагам спасение на ерцхерцога. Въпреки младостта ви се оставям във вашите ръце, но все таки се надявам да оправдаете моето доверие.

Курт понечи да каже нещо, ала Хуарес пресече рязко думите му със забележката:

— Сега направих всичко, което ми е по възможностите. За по-нататъшния развой не съм отговорен и си умивам ръцете. Но падне ли веднъж Макс в наша власт, нищо не може да го спаси. Аз не съм неограничен господар на страната, а свързан с волята на народа. Зависим съм от условията и не мога да ги игнорирам. Дано намерението ви успее!

Хуарес подаде ръка на Курт и се обърна после към Стернау:

— Вашият млад приятел сега ще бърза. Нека отпътува, та час по-скоро да стигне в Керетаро. Може би ще му се удаде случай да стори нещо за сеньорита Емилия, за която малко ме е страх, тъй като тоя доктор Хиларио е отишъл при императора. Що се отнася до вас, знайте, че с удоволствие ще направя всичко, което ми е по възможностите. А днес имам една голяма молба към вас.