Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Табелката на вратата вече гласеше Саландер–Ву. В регистъра на населението имаше 230 лица, носещи името Ву, от които около 140 живееха в Стокхолмския регион. Микаел нямаше ни най-малка представа кой от тези Ву се е пренесъл у Саландер, дали е нейно гадже, или апартаментът просто е даден под наем. Никой не му отвори, когато потропа на вратата.
Накрая седна и ѝ написа едно обикновено старомодно писмо.
Здравей, Сали,
Не знам какво се случи преди година, ала до този момент дори един бавнозагряващ проклетник като мен би се досетил, че си прекъснала всички връзки. Твое право и привилегия е да решаваш с кого искаш да общуваш и аз нямам намерение да се оплаквам. Само констатирам, че все още те считам за своя приятелка, че компанията ти ми липсва и с радост бих изпил чаша кафе с теб, ако имаш желание.
Не знам в какво си се забъркала, но случилото се на Лундагатан бе притеснително. Ако имаш нужда от помощ, можеш да ми се обадиш по всяко време. Аз, както знаеш, съм ти крайно задължен.
Освен това чантата ти е у мен. Ако искаш да си я получиш обратно, само кажи. В случай че не желаеш да ме виждаш, можеш просто да ми дадеш адрес, на който да я изпратя. Нямам намерение да те търся, защото достатъчно ясно ми показа, че не искаш да имаш нищо общо с мен.
Микаел
От нея отново ни вест, ни кост.
Когато се прибра вкъщи сутринта след нападението на Лундагатан, Микаел отвори чантата ѝ и изсипа съдържанието на кухненската маса. То се състоеше от портмоне с лична карта, издадена от „Пощи“, около 600 крони в брой и 200 американски долара, както и месечна карта за градската транспортна мрежа в област Стокхолм. Имаше още неотворен пакет „Марлборо лайт“, три запалки „Бик“, кутийка таблетки за гърло, отворен пакет носни кърпи, четка за зъби, паста за зъби и три тампона в един от страничните джобове, неотворен пакет кондоми, който според етикета бе закупен на летище „Гетуик“ в Лондон, бележник с твърди черни корици, формат А 5, пет химикалки, флакон със сълзотворен газ, малко пликче с червило и грим, ФМ радио със слушалки, но без батерии и вчерашният брой на „Афтонбладет“.
Най-забележителният предмет в чантата ѝ беше чук, прибран на леснодостъпно място в един външен джоб. Атаката обаче бе толкова неочаквана, че Лисбет не бе успяла да прибегне нито до чука, нито до сълзотворния газ. Очевидно бе използвала единствено ключовете вместо бокс – по тях личаха следи от кръв и кожа.
На ключодържателя ѝ имаше шест ключа. Три от тях бяха типични за всеки собственик на апартамент – един за входната врата, един за жилището и третият – за секретна ключалка. Нито един от тях обаче не пасваше на входната врата на сградата на Лундагатан.
Микаел прегледа бележника страница по страница. Познаваше добре красивия ѝ дребен почерк и почти веднага констатира, че това не е някакъв момичешки таен дневник. Почти три-четвърти от бележника бяха пълни с математически формули. Най-отгоре на първа страница стоеше уравнение, което дори и Микаел познаваше:
(х³+ у³) = z³
Микаел Блумквист никога не бе имал проблеми с математиката – в гимназията имаше отличен по този предмет. Което не означаваше, че е добър математик, а по-скоро, че владее учебния материал. Страниците в бележника на Саландер обаче съдържаха математически писания, които Микаел не разбираше, а и не смяташе да се опитва да разбере. Едно от уравненията се простираше на цели две страници, а краят му бе задраскан и променен. Трудно му бе да определи дали това са сериозни математически формули и изчисления, ала тъй като познаваше специфичните качества на Лисбет Саландер, предположи, че уравненията са верни и със сигурност имат стойност за посветените.
Микаел дълго разлиства бележника. Уравненията му бяха непонятни като китайски йероглифи. Все пак разбра какво се опитваше да докаже тя.
(х³+ у³) = z³
Лисбет се бе впечатлила от загадката на Ферма – класическа теорема, за която дори Микаел бе чувал. Въздъхна дълбоко.
Последната страница от бележника съдържаше още по-кратки и кодирани бележки, които нямаха нищо общо с математиката, въпреки че приличаха на формула.
(Блонди + Маге) = НЕБ
Тези няколко думи бяха неколкократно подчертани и оградени с кръг, но липсваха каквито и да било обяснения. В най-долната част на страницата имаше телефон на фирма за отдаване на автомобили под наем „Авто-Експерт“ в Ескилстуна.
Микаел не се опита да тълкува бележките. Заключи, че просто си е драскала, докато е размишлявала за нещо.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ изгаси цигарата, облече си сакото, включи алармата в редакцията и се разходи до автобусния терминал край Слусен, където се качи на автобус до квартала на юпитата край Стекет в Ленеща. Бе поканен на вечеря у сестра си Аника Блумквист, по мъж Джианини, която навършваше четирийсет и две години.