Пътят на кралете (том II)

— Той? — изуми се Каладин. Самият Рошоне ли щеше да се жени за нея? И други хора от тълпата започнаха да говорят, когато забелязаха молитвата.

— Светлооките непрекъснато се женят за много по-млади от тях — обясни майката на Каладин. — За тях браковете често са средство за осигуряване на лоялността на даден дом.

— Той? — повтори Каладин невярващо и пристъпи напред. — Трябва да спрем това. Трябва да…

— Каладин — остро рече баща му.

— Но…

— Това е тяхна работа, не наша.

Каладин се умълча. Усещаше как по-едрите капки падат по главата му, а по-дребните се превръщат в мъгла. Водата се стичаше по площада и правеше локви. До Каладин изскочи дъждовно духче; сякаш се появи от водата. Загледа се право нагоре без да мига.

Рошоне се облегна на бастуна и кимна на иконома си, Натир. Натир бе придружен от съпругата си, строга на вид жена на име Алаксия. Той плесна с тънките си ръце да смълчи хората и скоро се чуваше само кроткият дъжд.

— Сиятелният господар Амарам — подзе Рошоне и кимна към светлоокия мъж в униформа, — е върховен маршал на нашето княжество. Той командва отбраната на границите ни, докато кралят и Сиятелният господар Садеас отсъстват.

Каладин кимна. Всеки знаеше Амарам. Той бе много по-важен от повечето военни, които минаваха през Огнекамък.

Амарам излезе напред и заговори.

— Хубав град имате — рече той на събраните тъмнооки. Гласът му беше силен и дълбок. — Благодаря ви за гостоприемството.

Каладин се намуси и хвърли едно око на гражданите. И те като него бяха объркани от това заявление.

— Обикновено — продължи Амарам, — оставям тази задача на някой от подчинените ми офицери. Но понеже гостувам на моя братовчед, реших да сляза лично в града. Задължението не е толкова тежко, та да го прехвърлям другиму.

— Извинете ме, Сиятелни господарю — обади се Калинс, един от земеделците, — но какво е това задължение?

— Как какво, набиране на войници, добри ми стопанино — отвърна Амарам и кимна на Алаксия, която излезе напред с лист върху подложка. — Кралят отведе по-голямата част от нашите войски в преследването на изпълнението на Договора за отмъщение. Моята армия е с непълна численост и е необходимо да набирам младежи от всеки град и село, през които минаваме. Когато е възможно, вземам доброволци.

Гражданите не помръдваха. Момчетата си говореха за бягство от дома и постъпване в армията, но малцина биха го направили наистина. Задължението на Огнекамък беше да произвежда храна.

— Сраженията, които аз водя, не са тъй славни като Войната за отмъщение, но отбраната на земите ни е наш свещен дълг. Службата продължава четири години и при приключването й ще получите военна премия, равна на една десета от всички ваши надници през прослуженото време. След това можете да се върнете или да останете в армията. Отличете се, получете повишение и това може да означава издигане с един нан за вас и за вашите деца. Има ли доброволци?