Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Магус, казваш? Извини ме, че не скачам от радост, но последната ми работа с твоя орден се оказа просто загуба на време.
— Може би аз ще успея да поправя репутацията ни. Нося ти информация.
— Безплатна ли е?
— Този път да. Гуркулите тръгнаха. Тази вечер под прикритието на бурята на полуострова навлязоха пет от златните им знамена. Двайсет хиляди копия и огромни обсадни машини. Зад хълмовете чакат още пет знамена и това не е всичко. Пътищата от Шафа до Ул-Катиф, от Ул-Катиф до Далепа и от Далепа до морето са задръстени от войска. Императорът хвърля насам всичките си сили. Целият Юг се е вдигнал. Приижда наборна войска от Кадир и Дауа, идват конници от Ящавит и свирепи диваци от джунглите на Шамир, където жените се бият редом с мъжете. Всички са тръгнали на север. Идват насам да се бият за своя император.
— Толкова много войска само за Дагоска?
— О, това не е всичко. Императорът си е построил флот. Преброих сто големи платна.
— Но гуркулите не са моряци. Съюзът владее моретата.
— Светът се променя и човек или се променя с него, или бива пометен. Тази война няма да е като предишната. Калул най-после е готов да изпрати собствените си воини. Тази армия той гради с години. Високо горе в безплодните планини вратите на Саркант, огромния храм крепост, се отварят. Видях го с очите си. Предвожда ги Мамун, първият чирак на Калул, трижди благословен и трижди проклет, плодът на пустинята. Заедно със своя господар той наруши Втория закон, заедно с него яде човешка плът. Води след себе си Стоте думи, ядачи, ученици на Пророка, отгледани и хранени за битка, обучени да се бият с оръжия и посветени във Върховното изкуство. По-голяма заплаха не е надвисвала над този свят от Старите времена, когато Ювенс се би с брат си Канедиас, че и от по-отдавна, когато Глъстрод докосна Другата страна и опита да отвори портите към подземния свят.
Дрън-дрън, дъра-бъра. Жалко. Досега звучеше страшно смислено за магус.
— Каза, че ми носиш информация, затова спести си приказките за лека нощ и ми кажи какво е станало с Давуст.
— Има ядач наблизо. Надушвам го. Създание от сенките, чиято едничка цел е да унищожи онези, които се противопоставят на Пророка.
И сигурно аз съм на първо място в списъка му?
— Твоят предшественик не е напускал тази стая. Ядачът го е докопал, за да предпази предателя, който работи в града.
— Да. Сега вече говорим на един език. Кой е предателят? — Глокта осъзна, че гласът му е изтънял и писклив от нетърпение.
— Не съм гадател, сакати човече, но дори и да можех да ти отговоря, щеше ли да ми повярваш? Човек трябва да учи със собствено темпо.
— Пфу! Сега вече звучиш като Баяз. Говориш ли, говориш, а накрая не казваш нищо. Ядачи, така ли? Врели-некипели и куп вехти измислици!
— Измислици? Нима Баяз не те взе със себе си в Кулата на Създателя?
Глокта преглътна мъчително. Ръката му трепереше от стискане на мокрия перваз на прозореца.
— Как може след това да продължаваш да се съмняваш в думите ми? Бавно учиш, сакати човече. Нима не видях с очите си робите, които отвеждат в Саркант, роби от всички кътчета на новопокорените от императора земи? Нима не видях безбройните колони, които отиват към планината? Храна за Пророка и неговите ученици, за да трупат все повече мощ. Престъпление срещу бог! Нарушение на Втория закон, написан с огън от самия Еуз! Ти се съмняваш в думите ми, може и да имаш право да се съмняваш, но на изгрев-слънце ще се убедиш, че гуркулите са вече тук. Ще преброиш петте знамена и тогава ще знаеш, че казвам истината.
— Кой е предателят? — изсъска Глокта. — Казвай, дърто потайно копеле такова!
Тишината бе нарушавана единствено от шума на дъжда, течащата вода и вятъра в завесите край прозореца.
Нова светкавица освети всяко ъгълче на стаята.
На пода нямаше никого. Юлвей беше изчезнал.
Гуркулската армия заемаше цялата площ на тясното гърло на полуострова, напредваше бавно в пет огромни блока, два отпред и три отзад. Движеха се в идеален синхрон под ритъма на глухите удари на барабани. Напредваха колона по колона и тропотът на краката им наподобяваше далечна гръмотевица. Слънцето вече беше изсушило и последните следи от дъжда и се оглеждаше в хилядите лъснати шлемове, щитове, мечове, върхове на стрели и брони. Гората от копия с блестящи върхове прииждаше неуморно. Безмилостна, непреклонна и неустоима човешка вълна.
Войниците на Съюза бяха пръснати нарядко по стената, приклекнали зад бойниците, те нервно наместваха длани по арбалетите си и надничаха към прииждащата насреща им войска. Глокта усещаше страха им. И кой може да ги вини? Превъзхождат ни десет към едно. Горе на стената нямаше барабани, само свистенето на вятъра. Нямаше изкрещени заповеди, нито трескава подготовка. Цареше тишина.