Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Коваленко го тормозеше поради единствената причина, че може да го направи. Очевидно беше, че случаят няма да стигне до съд, защото в крайна сметка Бърк беше направил всичко като по учебник и според изискванията на закона — без значение кой е бил клиентът. Но междувременно „Ахерн и съдружници“ беше затворена, а Стария щеше да си има неприятности.
Явно Коваленко обичаше да тормози хората — без значение кои са и какво са направили (или не са направили). Като тази история с паспорта на Бърк. Беше си удар под кръста. Но удар под кръста както го правеха женчовците.
Дните минаваха и Бърк правеше всичко по силите си да убеди Гарда, че са допуснали грешка. Обаждаше се по телефона, пишеше жалби, обсипваше Дохърти и Коваленко с имейли. Дори лично се яви на изслушването, за да защити позицията на „Ахерн и съдружници“. Но от всичко това полза нямаше. Пледира към чувството за почтеност на Дохърти, но това, изглежда, само смути инспектора. Затова избра друга стратегия — патриотизма. Ирландските власти едва ли са безсилни да защитят ирландския бизнес, нали така? И едва ли ирландците биха позволили чуждо учреждение да им диктува правилата. Дохърти го изслуша, като кимаше през цялото време, а накрая вдигна рамене.
— Нищо не мога да направя.
Най-лошото беше, че Стария имаше нужда да работи. Две седмици след затварянето на кантората вече беше подкастрил всички рози, наваксал беше с изостаналата кореспонденция и беше изиграл „сто и осем дупки на голф“. И започваше да се връща към старите си навици, напиваше се всяка вечер в кръчмата и говореше през сълзи за Кейт.
В Щатите ФБР проверяваше Бърк, но без да си дава зор. Свързали се бяха с приятелите, роднините и бившите му работодатели, разпитвали ги бяха за политическите му възгледи, познанствата му и пътуванията му зад граница. Бърк разбра за всичко това, когато баща му се обади да го поздрави, задето се е кандидатирал за правителствена служба.
— Каква служба? — попита Бърк.
Баща му подсвирна продължително като затихваща сирена — знак, че е осъзнал грешката си.
— Оооо! — възкликна той. А после, шепнешком: — Шпионска работа, а?
И понеже Айн Ранд и „Унизеният Атлас“ очевидно заемаха сериозно място в мирогледа на Коваленко, Бърк реши да ги провери онлайн. „Гугъл“ изплю повече от един милион попадения. На първо място в списъка беше уебстраница, поддържана от обществото „Айн Ранд“, където имаше снимки на авторката, дълги откъси от нейни произведения, обобщение на философията й, линкове към „Амазон“ и какво ли още не. Накратко казано, Ранд вярваше, че личният интерес е не само естествен, но е и светският еквивалент на божествената милост.
В някакъв смисъл беше интересно — особено ако си без работа и паспортът ти е невалиден. Бърк прочете биографичните справки за авторката, включително и изпълненията й пред Комисията за антиамерикански прояви към Камарата на представителите по време на гоненията срещу комунистите. Прегледа отзивите за книгите й, както и кратките резюмета на съдържанието им. Това не беше обикновен писателски уебсайт, а истински лабиринт от чат-румове, библиотека от блогове и дълги биографии на основните й персонажи. Имаше дори онлайн услуга за запознанства.
През 1957, осемнайсет години преди Бърк да се роди, „Унизеният Атлас“ се нарежда на челно място в списъка с бестселъри. Проучване, проведено от Конгресната библиотека и клуб „Книга на месеца“, посочва „Унизеният Атлас“ като „втората най-влиятелна книга“ за американците — след Библията.
В сърцевината си романът е история за доброто и злото, за капитализма и комунизма, за светлината и мрака. Сюжетът е едновременно цветист, сложен и сякаш безкраен. Разказва се за героиня със смешно име — прекрасната Дагни — и опитите й да спаси една железопътна компания от нечестна конкуренция, саботажи и вмешателство на корумпирани правителствени служители. Едновременно с това Дагни търси Джон Галт, легендарен изобретател на революционен двигател, който работи със статично електричество, извличано от въздуха.
Докато се бори да опази железопътната си компания, Дагни забелязва, че много от най-талантливите бизнес ръководители на нейното време напускат работа, за да „прекарват повече време със семействата си“ (и с вещите си, реши Бърк). Като някакви корпоративни Атласовци най-добрите и умните се отърсват от тежестта, с която ги е натоварило обществото. Писва им от държавната намеса, от разпоредбите, данъците, корупцията и некомпетентността.