Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Той се обърна към улицата, минувачите, светофарите, автомобилите, моторите и велосипедите и му се прииска да ги предизвика.
„ХУЬа! а §1опош с!ау!“ - се провикна към червен двуетажен автобус, който внушително се открояваше на фона на синьото небе. Скоро на неговото място щеше да се появи едноетажен автобус, но това беше без значение, защото животът щеше да продължи, защото беше прекрасен, защото той щеше да го хване за ръка и да го разтовари от всичките черни багажи, които носеше на гърба си понякога.
Първия час имаше лекция по история на изкуството.
Преподавателят, прошарен и с цвят на кожата като слонова кост, говореше бавно, провлачено, под виненочервената жилетка на костюма личеше издуто коремче. Яката на ризата му беше тясна. Яката се нуждаеше от повече ширина, също както ръкавите, страничните обеми, отбелязваше си Ортанс, докато екипираше на белия лист. Ризата сякаш се вее от вятъра на морската шир. Той тъкмо обясняваше как изкуството и политиката вървят понякога ръка за ръка, а друг път всяко тегли към себе си. И попита задрямалия клас кога са се появили първите политически партии.
- В света ли? - уточни Ортанс, вдигнала глава от тетрадката си.
- Да, госпожице Кортес. И по-точно в Англия, защото първите политически партии, без да ви засягам, са се появили в Англия. Не вам принадлежи привилегията на демокрацията независимо от вашата френска революция.
Ортанс нямаше никаква представа.
- В Англия - продължи той, подръпвайки краищата на жилетката си. - През седемнайсети век. Отначало са били така наречените „агитатори“, които държали речи сред войската, после, през 1679 година, възникнала свада, която изправила едни срещу други парламента и аристокрацията. Дебатите били оживени, те се обиждали, наричайки се „тори“ и „виги“, сиреч разбойници и селяндури. Тези обиди се запазили и дали имената на двете основни английски политически формации. По-късно, през 1830, била основана първата политическа партия, консервативната, първата европейска партия, а може да се каже, и първата в света... - той млъкна доволен и потупа с ръка закръгления си корем.
Ортанс взе молив и ентусиазирано започна да го преоблича. Толкова ерудиран човек трябва да се облича елегантно. Започна да рисува мъжка риза: ръкавите, яката, копчетата, кройката, дълга, със симетрично и асиметрично закопчаване.
Отплесна се в размисли за торса на Гари и драсна младежки силует с късо палто. Гари кралска особа. Гари преследван от па-параци. Нарисува спортни ризи и тесни якета, добави с усмивка черни очила. Гари на прием в Бъкингам, застанал пред кралицата? Скицира официална риза за смокинг в романтичен стил с много плисета. Съвсем тесни. Моливът се счупи, остави черно петно на листа. „Да му се не види!“ - изпусна се тя. „Ти си като майка си, никога не ругаеш!“ Не се разбираше с майка си. Любовта й тежеше тонове. Желанието да дадеш всичко на любимото дете отравя любовта. Заключва детето в задължителна признателност, в прекомерна благодарност. Майка ни не е виновна, че така става, но трудно се понася.
Емоцията беше лукс, който тя не можеше да си позволи. Всеки път, когато беше на ръба да падне в нейния плен, тя удряше ключа. Заключ, блокираше достъпа. Именно така съумяваше да бъде най-успешният си съветник. Най-близката си приятелка. Проблемът с емоциите е в това, че те торпилират. Разпадаш се на хиляди парченца. Влюбваш се и изведнъж започваш да се възприемаш като дебела, кльощава, с прекалено малък бюст, с прекалено едър бюст, късокрака, длъгнеста, с голям нос, с малка уста, с жълти зъби, мазна коса, глупава, хилеща се за щяло и нещяло, лепка, невежа, бъбрива, мълчалива като риба. Преставаш да си най-близ-ката си приятелка.
Връщайки се от пазаруване с майка си, тъкмо бяха вдигнали ръка, за да хванат такси, забелязаха на ръба на бордюра свит в черупката си охлюв, залепнал върху паднало листо, той се опитваше да прекоси незабелязано. Майка й се наведе, вдигна го и го пренесе до отсрещната страна на булеварда. Ортанс веднага млъкна и се затвори в мълчаливо неодобрение.
- Какво ти става? - попита Жозефин, дебнеща за най-малката промяна в лицето на дъщеря си. - Не си ли доволна? Мислех, че ще ти е приятно да ти подаря един ден пазаруване...
Ортанс нервно тръсна глава.