Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Така, да видим накратко как стоят нещата - заяви Ортанс, замаяна от безмълвните признания. - За начало си намираш някакво реномирано музикално училище. Правиш всичко необходимо, за да те приемат. И действаш, действаш...
Той не откъсваше очи от нея и слушаше описанието на бъдещето си.
- След това заставаш пред баба си и,печелиш битката... Излагаш аргументите си, поне ще си си размърдал задника, за да й докажеш, че това е твоята страст. Не просто занимание за убиване на времето. Тя ще се впечатли и ще те изслуша. Много си лекомислен, Гари.
- В това е моят чар! - пошегува се той и разпери над главата й дългите си ръце, имитирайки безмълвното им танго.
Тя се отдръпна и продължи със сериозен вид:
- На деветнайсет години, да. Но след десет години ще си само остарял ненужен и разочарован чаровник. Затова се вземи в ръце, докажи на другите, че трябва да ти вярват...
- Има моменти, в които нямам желание за нищо. Само да съм катеричка, която подскача в Хайд Парк...
Задуха остър студен вятър и върхът на носа му се зачерви. Той бръкна дълбоко в джобовете си, сякаш искаше да ги пробие, застърга с обувки по земята, потъна в дълъг вътрешен разговор със себе си. Ортанс развеселена го наблюдаваше. Познаваха се от толкова дълго време, нямаше друг човек, с когото да се чувства толкова близка. Доближи се до него, хвана го под ръка, опря глава на рамото му.
- Ти никога не се отказваш! - изръмжа той.
Тя вдигна глава към него и му се усмихна.
- Никога! И знаеш ли защо?
- Защото не се страхувам. А ти направо си умираш от шубе. Казваш си, че в музиката мнозина са звани и малцина са призвани, и те е страх да не оетанеш сред анонимните...
- Не бих казал, че не е така...
- Страхът ти пречи да действаш. И ще попречи да осъществиш мечтата си.
Той я слушаше развълнуван, едва ли не уплашен от правдивостта на думите й.
- Искаш ли да отидем на кино довечера? - попита той, за да си възвърне безгрижния тон.
- Не. Трябва да бачкам. Утре имам да предавам една работа.
- Цялата вечер ли ще бачкаш?
- Да. Но в края на седмицата, ако искаш, ще съм по-свободна.
- Колко ти дължа за консултацията?
- Ще ми платиш билета за кино.
- Добре.
Ортанс погледна часовника си и се сепна:
- Да му се не види! Ще закъснея!
- Ти си като майка си, никога не ругаеш!
- Благодаря за комплимента.
- Това е хубав комплимент. Харесвам майка ти!
Тя не отговори. Всеки път, когато станеше дума за майка й, тя млъкваше. Той я изпрати до входа на училището.
- Знаеш ли какво още каза баба ми?
- На кое място си сред претендентите за трона?
- N0 уау‘. След като ти казвам, че искам да съм музикант!
Ортанс се подсмихна, сякаш казваше: „хубав отговор“, и ускори
крачка.
- Говори ми за сантименталните ми завоевания, така нарича мръсниците, с които спя, и ми заяви с присъщия си кралски такт: „Скъпи мой Гари, когато човек дава тялото си, дава душата си.“
- Впечатляващо!
- Вледеняващо по-скоро! След подобна реплика направо преставаш да чукаш!
- Стига си се оплаквал! Ти си привилегирован. Не го забравяй. Внуците на кралицата не са на път и под път! Още повече че имаш и всички предимства: ти си кралска особа и никой не го подозира. Така че зЬи1 ир!
- За щастие никой не го подозира! Представи си живота ми, ако ме преследваха папараци!
- На мен много щеше да ми харесва. Ще ме снимат постоянно и ще стана прочута! Ще лансирам собствената си марка за нула време!
- Не разчитай на подобно нещо! Ще замина за пуст остров и няма да ме видиш повече!
Бяха стигнали пред училището на Ортанс на Пикадили Съркъс. Тя му лепна бърза целувка на бузата и си тръгна.
Няма начин, изключено (англ.). - Б. пр.
Гари я проследи с поглед как изчезва в множеството студенти, които влизаха в сградата. Това момиче има дарбата да решава всякакви проблеми. Не изпада в никакви душевни терзания. Факти, факти и само факти! И е права. Ще потърси някое училище. За да се заеме със солфежа и да свири гами. Ортанс го беше сритала по задника, а ритниците помагат да вървим напред. Освен това изтриват черните мисли. Вече не му се струваше, че влачи живота си като бреме, а сякаш го бе оставил на тротоара и го оглеждаше отстрани. Като нещо, което ще насочи в определена посока: север, запад, изток, юг. Оставаше само да направи своя избор. Вълна на огромна радост го понесе и той почувства как литва към Ортанс, за да я разцелува. Извика „Ортанс, Ортанс“, но тя вече беше изчезнала.