Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Той се изсмя.
— Да живеем заедно? Мечтаеш си за дом, в който Жан-Клод е долу в сутерена, а пък аз съм вързан на верига на двора, така ли?
— Не съвсем, но ти трябва да спреш да мразиш себе си.
— Не мразя себе си, а теб.
Поклатих глава.
— Ако беше така, щях да те оставя на мира. Но ти ненавиждаш звяра в себе си, а той и ти сте едно.
Ричард спря джипа пред „Цирка“.
— Пристигнахме — рече, изключи двигателя и в колата настъпи тишина. — Шери може да почака тук.
— Благодаря, Ричард — казах аз.
Той поклати глава.
— Не ми благодари, Анита — после прекара длани по лицето си и поприглади с пръсти косата си. При тези движения мускулите на гърдите и ръцете му изглеждаха най-впечатляващо. Той не осъзнаваше, че и най-простите неща, които правеше, ме вълнуваха. — Не ми благодари.
Ричард излезе от колата.
Казах на Шери да седи тихо и да не си подава главата навън. Не биваше да им се дава повод да я хванат, докато спасяваме останалите. Това би обезсмислило самата цел на пътуването ни.
Зейн я целуна по челото, както се постъпва с малко дете, когато трябва да се успокои. Каза й, че всичко ще е наред и че аз ще успея да спася всички. Господи, дано да се окажеше прав.
28
Един човек, който явно очакваше Ричард, излезе да го посрещне. Пъхнах ръка в джоба на палтото си и щракнах предпазителя на браунинга, защото познавах човека.
Зейн, който беше съвсем близо до мен, попита:
— Някакви проблеми?
Поклатих глава.
— Здравей, Джамил.
— Здравей, Анита.
На ръст беше около метър и осемдесет. Беше с бяла риза, същата като на Ричард, само че Джамил бе отрязал ръкавите и яката, а също и една ивица плат отпред, така че се виждаше тънката му талия и стегнатите мускули на корема. Бялата риза беше в рязък контраст с тъмнокафявия цвят на кожата. Косата му стигаше до кръста и беше на тънки плитчици с вплетени ярки мъниста. Носеше бял клин и въобще изглеждаше така, сякаш току-що бе излязъл от гимнастически салон.
Последния път, когато бях видяла Джамил, той се опитваше да убие Ричард.
— Какво правиш тук?
Тонът ми никак не беше дружелюбен. Той се усмихна, зъбите му блеснаха за миг.
— Помагам на Ричард.
— И какво?
— Разрешиха на всеки от нас да си вземе помощник и леопардлаци — каза Ричард, без да ме погледне. Той разглеждаше фасадата на „Цирка“, обляна от лъчите на изгряващото слънце.
— На мен не ми достига един леопард и един помощник — рекох аз.
Тогава той се обърна към мен. Лицето му изразяваше затвореност и предпазливост. Никога не го бях виждала такова.
— Мислех, че Жан-Клод ти е казал и че си решила да не водиш никого със себе си.
— Бих взела помощник и в ада, Ричард. Знаеш това.
— Аз не съм виновен, ако твоят приятел е забравил да ти каже.
— Вероятно е смятал, че ти ще ми кажеш.
Ричард само ми отправи гневен поглед.
— Не си ли забравил да ми кажеш още нещо?
— Той поиска само да ти предам никого да не убиваш.
— Спомена ли някого конкретно?
Ричард се намръщи.
— Всъщност да, спомена — потвърди той и после рече с лош френски акцент: „Кажи на ma petite да не убива Фернандо, колкото и да я предизвиква той.“
— Чудесно — усмихнах се едва-едва.
Джамил ме изучаваше с поглед.
— Никога не съм виждал такава злобна усмивчица на лицето ти, дете. Какво ти е сторил този Фернандо?
— Лично на мен — нищо.
— Изнасилил е твоята Гери, втората в глутницата — намеси се Зейн.
Двамата върколаци го погледнаха с внезапна враждебност, която го накара да отстъпи назад и да се скрие зад мен. Но от това нямаше особена полза, тъй като той беше почти две педи по-висок от мен. Не е лесно да се скриеш зад гърба на човек, който е по-нисък от теб.
— Той ли изнасили Силви? — попита Ричард.
Кимнах.
— Трябва да бъде наказан.
Поклатих глава.
— Дадох дума на Силви, че ще го убия, че ще убием всички.
— Всички ли? — попита Ричард.
— Всички.
Той извърна очи, за да не срещне погледа ми.
— Колко са били? — попита.
— Тя ми назова двама. Може да са били повече, но тя все още не е готова да говори за това.
— Сигурна ли си, че този Фернандо не е бил сам? — Ричард ме гледаше с надежда, сякаш очакваше да му кажа, че всичко това не е толкова ужасно, колкото изглежда.
— Било е групово изнасилване, Ричард. Те се пръскаха от гордост, когато ми казаха какво са направили.
— Кой е бил другият?
Той попита. Аз отговорих:
— Лив.
— Но тя е жена.
— Знам.
— Тогава как?
— Искаш техническо описание ли?
Ричард поклати глава. На него като че ли му призля, но не и на Джамил. Той ме гледаше в очите, без да мига, а лицето му злобно се смръщи.