Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Значи не си виждал жена ми, така ли? Не е ли идвала да говори с теб?
— Не — монотонно отговори той и се втренчи в очите ми, сякаш ме предизвикваше да възразя.
Издържах на погледа му.
— Надявам се, че ми казваш истината, Флеминг, защото ще направя всичко, за да се погрижа Синтия и дъщеря ми да се върнат живи и здрави у дома.
Той стана от стола и се приближи до мен.
— Като заплаха ли да го приема?
— Само казвам, че когато става дума за семейството, дори хора като мен, които нямат влияние като хора като теб, правят всичко по силите си.
Винс ме сграбчи за косата, наведе се и доближи лице до мен. Дъхът му миришеше на наденички и кетчуп.
— Слушай, скапаняко, имаш ли представа с кого разговаряш? Знаеш ли какво могат да ти сторят момчетата, които те доведоха тук? Може да свършиш в дървено пардесю или да те хвърлят от лодка в пролива и…
— Хей, не влизай там — чу се от стълбите гласът на единия главорез.
— Я си го начукай — отвърна женски глас.
Гледах Винс в очите и не виждах мрежестата врата, но чух, че тя се отвори, а после глас, който ми се стори познат:
— Хей, Винс, виждал ли си майка ми, защото… — Тя млъкна, когато видя, че Флеминг ме държи за косата.
— Зает съм — каза той. — И не знам къде е майка ти. Провери в проклетия търговски център.
— Господи, Винс, какво правиш на учителя ми, по дяволите?
Въпреки че месестите му пръсти стискаха скалпа ми, аз успях да извия глава и видях Джейн Скавуло.
34
— Учителят ти? — попита Винс, без да пуска косата ми. — Какъв учител?
— Учителят ми по проклетото творческо писане. Ако ще пребиваш учителите ми, може да започнеш с други. Това е господин Арчър. Той е най-малкият задник от всички. — Джейн Скавуло се приближи. — Здравейте, господин Арчър.
— Здравей, Джейн.
— Кога ще се върнете в училище? Заместникът ви е пълен тъпак. Всички бягат от часовете му. По-лош е от жената, която заеква. На никого не му пука дали влиза в час или не. В зъбите му вечно се е заклещило нещо и той се опитва да го извади. Прави го бързо и мисли, че никой няма да забележи, но не може да заблуди никого.
Видях, че извън училище Джейн изобщо не се стеснява да говори с мен.
— Какво става? — обърна се тя към Винс.
— Тичай навън, Джейн.
— Виждал ли си майка ми?
— Казах ти да провериш в търговския център, а може и да е в гаража. Защо?
— Трябват ми пари.
— За какво?
— За разни неща.
— Какви неща?
— Такива.
— Колко ти трябват?
Джейн Скавуло сви рамене.
— Четирийсет?
Винс Флеминг пусна косата ми, извади две двайсетачки и й ги даде.
— Той ли е учителят, който харесва разказите ти? За него ли говориш?
Тя кимна. Беше спокойна и предположих, че и друг път е виждала как Винс се държи с хора като мен. Единствената разлика беше, че аз бях неин учител.
— Да. Защо го тормозиш?
— Виж, миличка, не мога да го обсъждам с теб.
— Опитвам се да намеря съпругата си — обадих се аз. — Тя замина с малката ни дъщеря и много се тревожа за тях. Реших, че баща ти… Винс може да ми помогне.
— Той не ми е баща. Живее с майка ми от известно време. — Джейн се обърна към Винс и добави: — Не исках да те обидя, като казах, че не си ми баща, защото си свестен. Спомняте ли си разказа, който написах за мъжа, дето ми пържи яйца? — попита ме тя.
Замислих се.
— Да, спомням си.
— Имах предвид Винс. Той е свестен. — Джейн се усмихна на иронията. — Е, поне за мен. Щом се опитвате да намерите съпругата и хлапето си, защо Винс ви се е ядосал?
— Миличка — повтори Флеминг.
Тя се приближи до него и го погледна в очите.
— Ще бъдеш мил с него, защото инак ще ме прецакаш. Само в неговите часове имам хубави оценки. Щом иска помощ, помогни му да намери съпругата си. Няма да се върне в училище, докато не открие жена си, и аз ще трябва да гледам как онзи отвратителен човек почиства зъбите си, а това не е хубаво за образованието ми. И ми се повръща.
Винс сложи ръка на рамото й и я изпрати до вратата. Не чух какво й каза.
— До скоро, господин Арчър — подвикна тя.
— Довиждане, Джейн.
Вратата се затвори и едва чух заглъхващите й стъпки надолу по стъпалата.
Винс се върна до масата и седна. Голяма част от заплашителността му се беше изпарила. Изглеждаше малко глуповато и известно време мълча.