Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
В такъв вид, с такова ръководство комсомолът не е сила за смяна на стария партиен апарат. При смяната на старите кадри по места трябва да се сменя целият комплект, в този комплект влиза и местното комсомолско ръководство. Ще ги даде ли Косарев? Едва ли ще ги даде. Те са все негови хора, подбира си ги от двайсет и седма година, всички една песен пеят. Ще трябва да бъде сменен.
Но това после.
Сега най-важното е предстоящият процес срещу Зиновиев-Каменев, процесът срещу „Обединения център“. Той трябва да се състои тази година, на всяка цена тази година, та после бързо, мигновено да бъдат нанесени и следващите удари, удар след удар. Да нямат възможност да се съживят, да се окопитят.
Сталин нареди на Поскрьобишев да не го свързва с никого по телефона и се затвори в кабинета си да разгледа представения му от Ягода списък на зиновиевците и троцкистите, подбрани за ролята на подсъдими в предстоящия процес.
Със зиновиевците всичко е ясно: Зиновиев, Каменев, Бакаев, Евдокимов — те са главните, остава само да ги смачкаме окончателно.
По-сложно е с троцкистите. Соколников, Серебряков, Пятаков, Радек, Преображенски са на свобода, външно са лоялни, има време за тях. От онези, които са по затвори и в заточение, най-големите са Смирнов и Смилга. Все костеливи орехи. За Смилга обаче засега няма ключове. Виж, Смирнов… Бивш председател на Сибирския революционен комитет, победител на Колчак, личен приятел на Троцки… Но за него има ключ — Мрачковски, най-близък приятел на Смирнов, бивш негов съратник в сибирските битки.
Мрачковски — контузен, неведнъж раняван, неврастеник, истерик, раздразнителен, невъздържан. Роден и израсъл в затвора, майка му била революционерка, и баща му, и дори дядо му — той бил член на Южноруския работнически съюз. Но макар и израсъл в такова семейство, Мрачковски не е твърде образован и не е твърде устойчив. С Троцки се е свързал заради Смирнов, при това като военен е смятал, че в случай на победа Троцки ще го направи свой Ворошилов. Като всички ограничени хора, недоучени военни, си е въобразявал, че е велик военен стратег. Тщеславен е.
ТОЙ разговаря с него през 1932 година, уговаря го да скъса със Смирнов. Мрачковски не ГО послуша, но ТОЙ видя по очите му, че се колебае, че му е омръзнало да бъде в глуха линия, времето си върви… Малко да го притиснат, ще отстъпи. Отстъпи ли, ще повлече подире си Смирнов и ще изпее за Смирнов всичко, което му поискат.
В този списък и Голцман е подходяща фигура. Преди революцията е бил в емиграция, отначало в Англия, после във Франция. По време на Гражданската война е служил в 5-а армия на Източния фронт, където командир беше Тухачевски, а член на Реввоенсъвета — Иван Никитич Смирнов, оттогава Голцман и Смирнов са близки приятели. Известно време е бил свързан с опозицията, после е скъсал. След Гражданската война работи известно време в Коминтерна, после в чужбина като дипломат, от 1933 година и досега е все на отговорни постове в Народния комисариат по външните работи, продължава да пътува в чужбина. Какво му е пречело там да се срещне с Троцки? Подходяща фигура!
Дрейцер е бивш началник на личната охрана на Троцки, но според Ягода — сигурен свидетел.
А ето и Тер-Ваганян. Мек, деликатен по характер, теоретик, навремето беше главен редактор на списание „Под знаменем марксизма“, наивен идеалист. Към него трябва да се намери подход.
Сталин се позасмя. Ами че Тер-Ваганян е личен, и то непримирим враг на Вишински. Дори ТОЙ се бе чудил откъде се взема толкова омраза у такъв мек, деликатен човек. Вярно, Вишински е негодник. Но малко ли са негодниците на тоя свят? А пък Тер-Ваганян е съсредоточил цялата си омраза върху Вишински. Още от дореволюционните бакински времена: Тер-Ваганян беше болшевик, Вишински меншевик. После през 1915 година пътищата им се кръстосаха в Москва, пак в тази позиция: Тер-Ваганян — болшевик, Вишински — меншевик. През 1920 година Тер-Ваганян настояваше за арестуването на Вишински, именно тогава Вишински дотича при НЕГО да се спасява. Вишински добре си спомня всичко това. През 1929 или 30 година, когато Тер-Ваганян се бе запалил по идеята за завод, коопериран с висш технически институт, Вишински, който тогава работеше в Народния комисариат по просветата, решително възразяваше, макар че, трябва да признаем, идеята не беше лоша за онова време. Изобщо нека „приятелчетата“ се срещнат на процеса.
И макар че известно време бе свързан с опозицията, Тер-Ваганян е доста задължен лично на НЕГО, на Сталин. От първото му заточение, от Бийск, го прехвърлиха в Казан, където той работи в Народния комисариат по просветата в Татария, публикуваха му статии в местното списание, после прати молба лично до НЕГО и го освободиха предсрочно, върнаха го в Москва и го възстановиха в партията.