Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
— Изобщо — приключи Вутковски — не виждам друг изход за Рейнголд.
— Работете! — мрачно издума Молчанов.
20.
През пролетта на 1936 година Сталин участвува в срещи с ударници в производството на лен и коноп, с делегация от Грузинската ССР във връзка с 15-годишнината от установяването на съветска власт там, в съвещание на съпругите на инженерно-техническите кадри, прие в Кремъл дейци на изкуството от Казахстан, разгледа в Кремъл нов модел на лека кола ЗИС-101, разговаря с ръководители на Коломенския завод за серийно производство на локомотиви с кондензирана пара, председателствува заседанието на Комисията по разработването на проекта за нова конституция на СССР.
Разбира се, присъствува и на парада и на тържествения прием по случай първомайските празници.
Първомайската манифестация му направи добро впечатление. Манифестиращите носеха хиляди, може би дори десетки хиляди НЕГОВИ портрети, окичени с пролетни цветя, непрекъснато скандираха НЕГОВОТО име, а по плакатите към епитетите „велик“, „гениален“, „мъдър“ бяха прибавени и нови: „скъп“, „роден“, „любим“, „най-скъпият“, „най-родният“, „най-любимият“, „най-човечният“. Към страха, първото условие за несъкрушимост на властта, се бе прибавило второто — любовта.
Ала най-важни бяха други събития: първото — публикуването на „Забележки“ на Сталин, Жданов и Киров по повод конспектите на учебника „История на СССР“ в „Правда“ и излизането на учебника „Нова история“, и второто — X конгрес на ВЛКСМ.
„Забележките“, написани през лятото на 1934 година бяха публикувани едва през януари 1936 година. Те увенчаха изработването на правилния, нужен на партийното ръководство подход към историята на руската и съветската държава.
Сега всичко това е в НЕГОВИТЕ ръце. Историята е същината на идеологията, тя е средство за идеологическо възпитание на народа, където широките народни маси се възпитават не с абстрактни догми и понятия, а с конкретни исторически факти, чрез дейността на конкретни исторически личности. Такава история става жива, такава идеология става разбираема, достъпна, тя се запомня, просмуква се в плътта и кръвта на народа. Най-сетне окончателно е разбита историческата школа на Покровски. Покровски е разобличен като псевдоучен, псевдоисторик, възгледите му са разобличени като антимарксистки, антиленински, ликвидаторски и антинаучни. Сега главен историк на партията става самият ТОЙ.
Второто събитие беше може би X конгрес на ВЛКСМ. Той участвува в работата му, внесе някои уточнения в текста на Програмата и Устава на комсомола.
Комсомолският конгрес остави у НЕГО двойствено впечатление. Вярно, атмосферата на конгреса беше, както винаги, жива, младежка… Вярно, комсомолът бе свършил някаква работа, бе мобилизирал хиляди комсомолци за ударните строежи на втората петилетка. И все пак едно съмнение му остана.
ТОЙ седя на конгреса няколко дена, внимателно изслушваше делегатите. Претегляше дали комсомолът в днешния си вид може да се използува като ударна сила срещу стария партиен апарат. И стигна до извода, че не, не може. Безспорно днешната младеж не е младежта от началото на двайсетте години, която в много отношения поддържаше Троцки. Днешната младеж е против Троцки. За днешната младеж Троцки е враг. За днешната младеж единственият вожд е ТОЙ, другарят Сталин. Но младежта е едно, а комсомолският апарат — друго. На места комсомолският апарат изцяло се е слял с партийния, това вече не са НЕГОВИ хора, това са хора на секретарите на областните партийни комитети. Случаят с ленинградския комсомол го доказа красноречиво. Кого последва ленинградският комсомол? Зиновиев. Какви са тези котолиновци и тем подобни? Зиновиевци.
Пък и кои са ръководители на комсомола? Косарев, Милчаков, Горшенин?… Всички са членове на ВЛКСМ от 1918 година, членове на партията от 1919-а, участници в Гражданската война, всички се чувствуват стари болшевики, всички са от „кастата“. С тези хора не можеш замени старите партийни кадри, те самите са „стари кадри“, достойни наследници на Шацкин, Хитаров, Чаплин, Ломинадзе. И си подбират все такива като тях: Лукянов, Чемоданов, Салтанов…