Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Ясно. Стара мома, привързала се е към своя Тарас, съвсем е откачила, заради него ще бъде готова на всичко.
— Оформено ли е осиновяването? — попита Шарок.
— Задавате ми странни въпроси. Как мога да оформя осиновяване? Нали нямам паспорт, къде да го впишат. Но Алфьоров, вашият пълномощник в района, където бях заселена, е в течение, писах му официално.
— Да — замислено продума Шарок, — много сложна работа. Вие нямате никакви формални права над това дете. Не е ваше дете. И ние не сме длъжни да ви даваме сведения за него.
— Той е мой син — каза Звягуро, — аз съм го възпитала. И той смята мен за своя майка.
— Да, да, естествено — съгласи се Шарок, — по човешки ви разбирам. Привързали сте се към детето, то се е привързало към вас. Но нямаме право да игнорираме формалната страна — нито аз, нито кой да е друг. В страната има хиляди затворници и ние можем да говорим само за техните истински, законни роднини. Разберете ни! Всеки може да обяви някого за свой син или дъщеря! Момчето е сирак, сигурно ще го приберат в детски дом и това е.
— Докато не ми съобщите каква е съдбата му, няма да прекратя гладната стачка.
— Не се поставяйте в глупаво положение. Никой няма да обърне внимание на вашата гладна стачка. Каква гладна стачка в обща килия? Вие не вземате дажбата си, но ви хранят другите затворници. Сега не е двайсет и седма година. Тогава са обръщали внимание на гладните стачки, но сега не, много важно, че гладувате, нима не разбирате това?
— Както желаете — отсече Звягуро. — Докато не ми дадат точни сведения къде се намира синът ми, ще гладувам и няма да измъкнете от мен нито дума.
— Добре, да речем, че науча и ви съобщя, че той е в еди-кой си детски дом, еди-къде си. И после?
— Ще знам къде е. Засега това ми е достатъчно. Вие може да ме разстреляте. Но докато съм жива, искам и имам право да зная какво става със сина ми.
— Нямате никакво право, обясних ви. До където и да пишете, не можете да го наречете свой син, той не ви е син, дори не е осиновен от вас, просто е едно чуждо дете, затова никой няма да обърне внимание на оплакванията ви.
Той замълча, заразглежда Лидия Григориевна. Колко е страшна, мале мила! Но името й е гръмко — Звягуро! Имаше я в учебника по история, вярно, сега са я махнали. Ако „разпее“ такава фигура, ще може да заличи несполуката с Рейнголд.
Шарок се облегна на стола си.
— Лидия Григориевна! Вие сте умен човек и опитен политик. Добре разбирате безполезността и безсмислието на претенциите си и не съм длъжен да търся някакво случайно срещнато от вас сираче. То няма да умре от глад, ще го настанят в детски дом, но естествено, не под фамилното име Звягуро, няма право на това. Ще го настанят под име, което никога няма да научите, няма да научите и в кой детски дом е изпратено. Вие добре разбирате всичко това, но, изглежда, привързаността ви към момчето е по-силна. Това е много човечно и аз ви съчувствувам: моите и вашите дела ще отминат, ще се забравят, ей този кабинет — той посочи с жест стаята, бюрото, — ей тези книжа, ние с вас, а детето ще остане — то ще живее. И вие трябва да живеете заради него. Аз разбирам, идеите, възгледите са много важно, значително нещо, но детето е по-важно и по-значително. Ще говоря направо. Ние не само ще намерим сина ви, но и ще ви помогнем да се върнете при него. Но и вие ни помогнете.
Тя седеше все така с наведена глава и гледаше настрани с изплъзващи се очи.
Шарок продължи:
— Ако останете в положението, в което сте сега, вие не сте нужна на своето осиновено момче, прощавайте, как се казваше?
Тя не отговори, остана с наведена глава, загледана встрани, очите й все така се изплъзваха.
Шарок оцени нейното мълчание: мъчи се да отгатне какво ще й предложи той, готви се за отпор, а може би и за съгласие.
— Ако останете в това положение, вие сте обречена на затвори, лагери и заточения — продължи Шарок, — виждате какво става. Партията засилва борбата срещу антипартийните, срещу антисъветските елементи…
Нарочно наблегна на думата „антисъветски“ — те винаги негодуваха, протестираха, когато ги наричаха така. Но Звягуро не проговори.
— Партията ще доведе докрай борбата си срещу антипартийните, антисъветските елементи — каза Шарок, — с опозицията е свършено, народът и партията я отхвърлиха, тя няма никакви шансове. Представлявате ли вие опасност за партията, за народа? Не! Едно помръдване на пръста — и изчезвате. Върнете се при партията, при народа, помогнете им да строят социализма, нали заради това сте се посветили на революцията.