Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
За втори път Тер-Ваганян бе осъден през 1933 година — на 5 години заточение в Семипалатинск, но след година, пак в отговор на негова молба, го освободиха предсрочно, върнаха го в Москва и го възстановиха в партията.
Е, сега трябва да си отработи всичко това. Съратник е на Смирнов от 5-а армия, участвувал е някога в опозицията, а партията на два пъти му прости, нека помогне на партията дори и ако го съди личният му враг Вишински: нали интересите на партията стоят над личната антипатия.
Сталин си отметна имената на Голцман, Дрейцер, Тер-Ваганян. По същия начин отметна и още двайсетина имена в списъка: на тези да обърнат особено внимание. А ги отметна, защото познаваше тези хора — едни повече, други по-малко, но ги познаваше, беше ги виждал. Хора са, което значи, че са слаби като всички хора, попритиснат ли ги, ще кажат каквото трябва.
Човекът е слаб, той става силен само при слаба власт. Именно затова е обречена буржоазната демокрация. Самият принцип за сменяемост на върховната власт я обрича на кратък живот. Това не МУ е по вкуса.
Ленин улучи часа, който историята предоставя на един истински вожд за завземане на властта. Но той улучи този час като велик революционер от западен тип, на когото историята е дала възможност да се изяви на изток. Той съзря слабостта на тогавашната власт, възползува се от тази слабост, но не знаеше причините за нея. А причината за слабостта на тогавашната власт беше, че руският народ, макар и способен на рядко необуздан бунт, е свикнал да го управляват. Властта на Керенски беше слаба власт, хранеше илюзии за парламентарна република и бе закономерно да падне. Парламентарна република е немислима в Русия, здравомислещият селянин сам иска властта да го държи изкъсо.
Ленин знаеше, че диктатурата изисква единовластие, но не разбираше, че единовластието се крепи върху единомислието. Руският народ в своята огромна маса носи една вяра, той не знае що е религиозни войни или сериозни религиозни движения, каквито е преживял Западът. Почти хиляда години той е запазил религията, дадена му от властта. Сега получава нова вяра, тя трябва да бъде една, инак народът няма да й се посвети.
Царската власт не допускаше сменяемост, слабостта й беше в тъпотата и самоувереността, бюрократизмът унищожаваше нейната безпощадност, страхът пред световното обществено мнение отслабваше свирепостта й, илюзията за законност позволяваше на противниците й да действуват, революционерите се чувствуваха силни, а противник, който се чувствува силен, е опасен за властта. Пред върховната власт всеки трябва да се чувствува безсилен.
Предстоящият процес трябва да покаже това на всички, включително и на онези, на които предстои да излязат на следващите процеси. Този процес е важен като трамплин за бъдещите.
Може ли това да се нарече терор?
Сталин отиде до библиотечния шкаф, извади един том на Енгелс, отвори на отбелязана страница. Беше писмото на Енгелс до Маркс от 4 септември 1870 година.
„Терорът — това са в по-голямата си част безполезни жестокости, вършени от хора, които сами се страхуват, за самоуспокоение.“20
Тук нищо не е вярно, от първата до последната дума.
Терорът далеч не се състои от безполезни, безсмислени жестокости. Да, терорът е жесток, но винаги е осмислен, винаги преследва определена цел и невинаги се извършва от подплашени хора. Обратното, подплашените хора не смеят да се отдават на терор, не се самоутвърждават, а отстъпват на врага. Именно терорът е осъществил задачите на Великата френска революция, направил е необратими предизвиканите от нея исторически процеси, въпреки последвалия Термидор. И обратното, липсата на терор е довела до гибелта на Парижката комуна. Думите на Енгелс, написани една година преди Парижката комуна, са й направили лоша услуга.
От другия библиотечен шкаф Сталин извади томче на Плеханов, и него отвори на отбелязана страница…
„Що е терор? — пишеше Плеханов. — Това е система от действия, които имат за цел да наплашат политическия враг, да всеят ужас в редиците му.“
Това определение е по-правилно от Енгелсовото, защото утвърждава позитивната роля на терора, но и то е недостатъчно. То ограничава обекта на терор само до врага, само до противника. Плеханов е изтълкувал примитивно латинската дума terror — страх, ужас…
В действителност терорът е не само средство за потискане на инакомислието, а преди всичко средство за установяване на единомислие, произтичащо от един общ за всички страх. Само така може да се управлява народ, и то в негов интерес. Никога не е имало, няма и не ще има никакво народовластие. Власт на народа не може да съществува, може да съществува само власт над народа.
20
Маркс-Енгелс, Издателство на БКП, Сф. 1973 г., т. 33, с. 47.