Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
На следствената група, в която бе включен Шарок, се падна Исак Рейнголд, най-трудният от тази тройка.
Рейнголд известно време бе участвувал в опозицията и макар че скоро бе скъсал с нея, както и Пикел, фигурираше в картотеката: известен стопански деец, бивш началник на Главното управление по памукопроизводство. През януари миналата година бяха арестували неговия заместник Файвилович във връзка с убийството на Киров. И Рейнголд веднага бе свален от длъжността и изключен от партията. Както бе писала „Правда“ от 11 януари 1935 година, „Рейнголд осем години е поддържал най-близки контакти и тясна връзка с гнусната отрепка от троцкистко-зиновиевската опозиция Л. Я. Файвилович“.
Тогава прицелът е бил далечен. Рейнголд е роднина на Соколников и на неговата вила се е срещал с Каменев. Изглежда, именно затова бе решено да го използуват като „детонатор“: бивш опозиционер, роднина на Соколников, познат на обвиняемия Каменев, изключен от партията и арестуван за връзки с един от убийците на Киров — Файвилович. Според същите агентурни сведения той бил човек корав, волеви и властен. Тежък случай.
Това предположение на Шарок потвърди и началникът на отделението Александър Фьодорович Вутковски, предпазлив, спокоен поляк, според Шарок един от най-умните хора в управлението за държавна сигурност, а може би и в целия комисариат.
Александър Фьодорович затвори досието, облакъти се на бюрото, подпря брадичка и погледна Шарок с живите си умни очи.
— Нито де юре, нито де факто.
Шарок беше свикнал с алегориите на Вутковски и го разбираше от половин дума. „Нито де юре, нито де факто“ означаваше, че Рейнголд, изглежда, няма да даде формални показания, няма и да говори.
— Да, май че е така — почтително се съгласи Шарок.
— Е, тогава му бъдете ангел-пазител — приключи Вутковски този кратък разговор.
Директивата беше ясна: ако Рейнголд не „пропее“, ще го „разпява“ друг, не Шарок. А Шарок ще трябва да го предразположи, да му внуши доверие и в тази роля да действува и занапред, ако онези, другите, не го накарат да „пропее“.
Шарок беше доволен. Мръсна работа е да „разпяваш“! Нека други се занимават с нея.
Предчувствието на Шарок и предсказанията на Вутковски се оправдаха.
Конвойният въведе в кабинета му висок, едър мъж на около четирийсет години с красиво енергично лице, облечен със свободен, модерен, макар и измачкан в килията костюм — типичен московски интелигент с господарски маниери, много такива живееха на Арбат, пък и в техния блок бяха доста. Шарок ги мразеше — по лицата им бе изписано интелектуално високомерие, партийна надменност. Такива гадове трябва да ги смазваме, а не да се лигавим с тях.
Шарок посрещна Рейнголд с отдавна разработения ритуал на първия разпит: освети го с лампата, после я свали, сухо му нареди да седне, заби нос в книжата, уж изучава делото на Рейнголд — проверен, „изкалъпен“ похват, който същевременно ти позволява да обмислиш по кой метод да подхванеш разпита. А методите бяха два. Както се шегуваше наум Шарок, дедуктивен и индуктивен метод. Първият — от самото начало да тръснеш на подследствения максималното обвинение, а после да преминеш към подробностите. Вторият, индуктивният, обратното — отначало подробностите, имената, срещите, датите на срещите, неточностите, уточненията, различията в показанията, едно натрупване на уж несъществени, второстепенни детайли, оплитане и чак след това — предявяване на главното обвинение и ако оня не си признае — извеждане на това обвинение от неговите частни показания. Шарок се спря на втория: ако веднага предяви на Рейнголд обвинение в терор, той изобщо няма да отговаря.
Щом свърши с книжата, Шарок ги отмести, взе бланка за разпит и спокойно зададе анкетните въпроси.
Рейнголд също отговаряше спокойно, уверено, в упор разглеждаше Шарок — да, и тоя се готвеше за схватка, в погледа му нямаше нито вълнение, нито подмилкване, той изучаваше противника си, гласът му беше твърд, глас на човек, свикнал да дава нареждания, да произнася речи, да чете лекции.
Този самоуверен глас дразнеше Шарок. Нищо не му струваше така да подреди тоя разглезен кучи син, та и дума да не може да издума. Но беше рано.