Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Най-силен страх внушават масовите тайни репресии и тъкмо те трябва да бъдат и са основен метод на терора.
Но сега е важно да се проведе публична гласна подготовка, важно е водачите, хората, известни на цялата страна, да признаят престъпленията си. И колкото по-популярни са техните имена, толкова по-убеден ще бъде народът в правилността на кадровата революция, в правилността на масовото подменяне на хората, в правилността на онова, което наричаме терор.
Опитът от шахтинското дело, опитът от процеса срещу „Промпартията“ потвърдиха това. Думата „вредител“ стана обозначение на заклетия враг, сега такива ще станат думите „троцкист“, „зиновиевец“, „бухаринец“…
Тези показни процеси са трудни, те имат и своите отрицателни страни, своите минуси, но положителният им резултат е по-значителен, плюсовете им са повече. Силата, значението и мащабът на показните процеси трябва да се увеличават и разширяват: и по линия на имената, и по линия на престъпленията. Убийството на Киров трябва да се използува докрай — това е твърдо печеливша карта. Киров трябва да се превърне в неизплатима жертва, неговото убийство трябва да стане основа на всички предстоящи процеси, участниците в него — убийци на Киров, заклети врагове на партията и народа. Предстоящите показни процеси трябва да станат грандиозни, на световно ниво. Всичко останало ще се разиграе зад кулисите. И най-важен е първият процес: успешен ли е той, успешни ще бъдат и останалите.
С тази брънка ще започне дълга верига: троцкистите, бухаринците, надутите партийни чиновници и младите партийни бюрократи, ламтящи за власт, двуличните делегати на XVII конгрес на партията, членовете на ЦК и Политбюро, чиято единствена мечта е да ГО стъпчат, техните приятели и протежета в областните и районните комитети, в републиките и народните комисариати.
Според партийното преброяване от 1922 година в партията са членували 400 хиляди души, от тях с дореволюционен стаж и влезли в партията през 1917 година — около 11 процента, или 44 хиляди. Той добре помни тези цифри… Минаха почти 15 години, много от тях умряха, много са изключени като троцкисти, зиновиевци, сапроновци, бухаринци. И колко останаха? Двайсет или трийсет хиляди, не повече. Жалка шепичка! А все още си въобразяват, че са господари на положението… Двайсет хиляди от двумилионна партия! Един процент! Партията ще мине и без тях.
ТОЙ ще срути лавина, която ще помете десетките и стотици хиляди неблагонадеждни хора и ще отвори път на хора, предани НЕМУ и само НЕМУ, на хора, вместо които ще мисли ТОЙ и само ТОЙ. Тази кадрова революция ще създаде нов, истински социалистически строй, гарантиран срещу всякакви покушения. Тази кадрова революция ще бъде непрекъсната, тя ще държи апарата в подчинение, народа — в страх.
Кадровата революция има и друга, не по-малко важна страна.
Терорът не само привиква народа към безпрекословно подчинение, той възпитава у него равнодушие към жертвите, внушава съзнание за малоценност на човешкия живот, унищожава у него буржоазните представи за морал и нравственост. И тогава народът се подчинява без съпротива. Колективизацията и разкулачването великолепно го доказаха. Отнехме на селяните земята, добитъка, инвентара — селяните се подчиниха. Гладът в началото на 30-те години отнесе милиони хора — хората покорно умираха.
Сега трябва да покорим най-трудното — апарата, да покорим старите кадри, да покорим будягиновци, а тях можем да ги покорим само като ги унищожим. Процесът срещу Зиновиев — Каменев ще сложи началото.
Никой не може да си представи мащабите на предстоящата кадрова революция. Единствено ТОЙ си ги представя. Но НЕГОВАТА епоха не бива да влезе в историята като епоха на терор. НЕГОВОТО управление трябва да влезе в историята като епоха на велики завоевания на съветския народ, постигнати под НЕГОВО ръководство. В народната памет ТОЙ трябва да остане твърд, строг, справедлив и хуманен ръководител. Да, към враговете на народа е бил безпощаден. Но със самия народ е бил великодушен. След смъртта на Нерон всички негови статуи са били изпотрошени. Това няма да се случи с НЕГОВИТЕ паметници.
Колкото до репресивните органи, и върху тях трябва да се разпростре принципът на властта: от тях трябва да се страхуват, но трябва и да ги обичат. Думата „чекист“ трябва да се романтизира, сред народа тя трябва да носи ореола на революционна безпощадност, на болшевишка непримиримост, на партийна принципност, честност и безкористност, на фона на което толкова по-отвратителни ще изглеждат враговете: троцкистските, зиновиевските, бухаринските и всички други престъпници. Но образецът на чекистка доблест трябва да бъде свързан само с едно име — името на Дзержински. Дзержински умря и вече не представлява опасност.