Трийсет и пета и други години

А сега и той поваляше, риташе с ботуши, биеше с гумена палка.

Изкара го от търпение Лидия Григориевна Звягуро, докарана от сибирско заточение, стар партиен член, изключена още през 1927 година, децистка, привърженичка на Сапронов, а тия са най-безумните, най-непримиримите фанатици, гадове и мръсници!

Отказа дори да разговаря.

— Къде е синът ми Тарас?

Какъв ще е тоя Тарас? В делото няма никакъв Тарас, и в старото, донесено от архивата дело в графата „семейно положение“ ясно пише: „Деца няма“.

— Вие нямате деца.

— Откъде знаете?

— Ето вашето дело, разпита от 1927 година.

— Тогава нямах, сега имам.

— Та на колко години е синът ви?

— На седем.

Шарок я загледа изненадано. Син. На седем години. Кой ли може да е пожелал тая грозна старица с изпъкнали зъби? И на, моля ви се, родила. Впрочем за затворника и заточеника всяка жена е жена, па била и столетница — на, от двайсет и седма година е по затвори и лагери, но надула корема, на нейните години, странно!

— Късничко сте се сдобили с дете.

— Това си е моя работа.

— Разбира се — уморено се разсмя Шарок, — щом сте могли… Та къде е, значи, вашият син?

— Вас питам къде е синът ми?! Закараха ме от Ангара в Красноярск, въведоха ме в управлението, Тарасик остана долу, в приемната. Повече не го видях. Изведоха ме, качиха ме в една кола, после на влака и ме докараха тук, на Лубянка. По пътя обявих гладна стачка, гладувам и сега, настоявам да ми се каже къде е синът ми и какво става с него.

Шарок я гледаше с интерес. Изглежда, получава своя шанс. Такива като нея обикновено не се страхуват за съдбата на близките си, зарязват всичко в името на политиката. Но излиза, че тая баба живее не само за политиката, но и за сина си.

— Вие не бива да гладувате — каза Шарок, — оставете това, защото ако умрете, синът ви ще остане сирак.

Придърпа мастилницата, бележника си.

— Точно: фамилно, собствено, бащино име на детето?

— Моето фамилно име е Звягуро, синът ми се казва Тарас Григориевич.

— Къде са документите му? Актът за раждане?

— Той няма документи, няма акт за раждане.

— Защо?

— Има ли значение?

— Лидия Григориевна — меко каза Шарок, — аз съм готов да ви помогна. Изолирайки родителите, органите са длъжни да се грижат за малолетните им деца. Сигурно и за вашето дете са се погрижили. Ако е така, трябва правилно да оформим документите, та после да можете да го намерите. Ако си е тръгнал от приемната сам, ще обявим издирване. За това са нужни отличителните му белези.

— Обикновено момче, седемгодишно, светлорусо, синеоко, не може да казва „р“, облечено с бяла риза и кафяви панталонки. Палто от синьо сукно, подплатено с вата, дебел сив шал, валенки… У него няма документи, и изобщо за него нямам документи, осинових го в Сибир, родителите му загинаха. Знае си името — Тарасик, познава мен като майка, Лидия Григориевна.