Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Между другите анкетни въпроси Шарок запита за участието на Рейнголд в опозицията. Рейнголд отговори, че по време на вътрешнопартийната дискусия преди XV конгрес на партията, споделял възгледите на опозицията, но скоро ги преразгледал, скъсал с опозицията и повече не бил имал работа с нея.
Шарок записа само следните думи: „Имал е връзки с троцкистко-зиновиевската опозиция.“
После остави писалката и каза:
— Разкажете по-подробно за своята опозиционна дейност.
— Че каква дейност? При дискусии съм гласувал за тезисите на опозицията, а после скъсах и повече не съм се свързвал с нея.
— Когато сте гласували за опозицията, сте се срещали с други опозиционери. С кои именно?
— Другарю Шарок — натърти Рейнголд, — това беше преди близо десет години. Моят въпрос бе разгледан в партийната организация, там дадох пълни и изчерпателни обяснения. Можете да се запознаете с тях. Нямам какво да добавя.
— Исак Исаевич — мрачно продума Шарок, — грешите, ако се надявате да подобрите положението си, като влизате в конфликт със следствието. Във ваш интерес е да помагате на следователя.
— Аз сам зная какви са интересите ми — парира Рейнголд — и сам ще ги защитавам. А с тези уловки — той кимна към бланката с протокола от разпита — няма да ме метнете. Търсете наивници на друго място… И изобщо няма да чуете от мен нито дума, докато не ми предявите обвинението. Имайте предвид, познавам законите не по-зле от вас.
Погледна Шарок присмехулно — смята го за дребен следовател, който не разбира с какъв човек си има работа.
— Исак Исаевич — колкото можа по-меко произнесе Шарок, — аз разговарям с вас, искам да си изясня някои неща, а вие настоявате да ви предявя обвинение. Обвиняем ли искате да станете?
— Ако целта ви беше приятен разговор, просто можехте да ме извикате. А аз съм арестуван. Следователно ме обвиняват в нещо. В какво?
Всичко беше ясно за Шарок. Ще трябва да употреби крайни средства. Но нека направи още един опит.
Шарок въздъхна, поразлисти книжата по бюрото, съчувствено погледна Рейнголд.
— Е, тогава поне запомнете, Исак Исаевич: аз опитах да се разберем с вас, постарах се да намерим общ език. Някой ден ще проумеете и ще оцените това — той многозначително погледна Рейнголд, — да, да, ще го оцените.
И отново замълча.
Рейнголд седеше пред него в свободната поза на човек, сигурен в силата си.
— Кога за последен път се видяхте с Каменев? — попита Шарок. Рейнголд се позасмя.
— Другарю следовател, чакам обвинението!
Шарок се навъси, помълча, протакаше умишлено. Колкото и решително да е настроен Рейнголд, неизвестността измъчва всекиго.
После каза:
— Гражданино Рейнголд! Надявам се, че запомнихте какво ви казах. А сега ще изпълня искането ви. Та така. Ние разполагаме с абсолютно достоверни сведения, че сте се срещали с гражданина Лев Кирилович Каменев.
Отново помълча.
Мълчеше и Рейнголд.
— Така ли е или не е така?
— Това ли е обвинението? — отвърна с въпрос Рейнголд.
— Да.
— Срещал съм се с Каменев — Рейнголд сви рамене. — Но какво престъпно има в това?
— Ами това, че Каменев е един от ръководителите на терористична организация и е въвлякъл и вас в тази организация.
Рейнголд се изопна на стола, за пръв път внимателно погледна Шарок.
— Така ли е или не е така?
Рейнголд продължи да гледа Шарок.
— Така ли е или не е така? — Шарок повиши глас.
— Сериозно ли говорите? — попита най-сетне Рейнголд.
— Разбира се. Следствието разполага с абсолютно достоверни, неопровержими данни.
— Ами щом е тъй — хладнокръвно отговори Рейнголд, — съдете ме въз основа на тези данни.
— Ако ви съдим — ще ви разстрелят.
— Добре.
— Не ви ли е жал за живота ви?
— Жал ми е. Но никога няма да призная нещо, което не съм вършил. И дума не може да става за това. Не се ста-рай-те!
— Представяте ли си какво ще стане със семейството ви, ако ви разстрелят като шпионин и терорист?
— Не ме плашете — каза с насмешка Рейнголд, — можете да разстреляте и мен, и семейството ми, но няма да си спечелите още една ивица на петлицата с моето дело.
Шарок стана, оправи си гимнастьорката.
Натисна звънеца.
— Е, много съжалявам. Сам избрахте участта си.
На вратата застана конвоир.
— Отведете го!
— Кажете ми — Рейнголд посочи протокола — защо показанията ми не са зафиксирани?
— Не сте дали никакви показания, затова — отговори Шарок.
— Но нали отрекох това, в което ме обвинихте.
— Не съм ви предявявал никакво, формално писмено обвинение. Следователно не сте давали никакви формални показания. Нашите дружески разговори не се протоколират. И запомнете, Исак Исаевич, аз разговарях с вас дружески, а вие с мен — враждебно.