Портата на дявола

Кърт си пое дъх, гмурна се надолу и изви глава навън. Огледа се на приглушената зелена светлина. Наблизо, точно извън обхвата му, се поклащаше ключа, а ножът на Андрас беше забит в корпуса на „Баракуда”.

Нямаше представа защо Андрас им даде този шанс – може би просто за да ги подразни, може би по някакви извратени съображения, но в момента не му пукаше защо. Извъртя се, изрита обувките и чорапите си, както бе направил Джо, и изпъна крак към връвта.

Докосна я, но не можа да я захване при първия опит.

Пъхна глава обратно в кабината, за да поеме още въздух, и опита отново. Този път успя да захване връвта с пръстите на краката си и я уви около крака си. Измъкна и другия си крак и изрита ножа силно, но все пак контролирано.

Той се размърда, но не се освободи. Вторият ритник вече постигна това и Кърт започна да навива връвта на крака си с всичката сила на пръстите си.

Пъхна отново глава в кабината, пое си дълбоко дъх и вмъкна вътре и крака си.

Джо се засмя.

– Обявявам те за почетен Кинг Конг.

– Много благодаря, но няма да успеем да отключим белезниците с крак.

Пое си отново дъх, пак измъкна глава навън и се огледа. С огромно усилие сви коляно и извъртя хълбок. Беше неудобно, но за миг успя да вдигне стъпалото си до нивото на ръцете и дръжката за изтегляне.

Усети първо края на ножа, после и връвта. Грабна я и я стисна здраво.

Пъхна пак главата си в кабината, за да си поеме дъх. Ключът беше вече в ръката му. Още една стъпка до успеха.

– Освободи ли се вече? – попита Джо.

– Не още. Не съм много бърз в имитациите на Худини, но с времето ще задобрея.

Не можеше да вижда ръцете си от кабината, щеше да разчита на усещанията. Напомни си да бъде внимателен; за нищо на света не биваше да изпуска ключа като някакъв идиот от тъп филм.

Забави леко дишането си и затърси ключалката на белезниците. Въпреки че студената вода бързо вкочаняваше пръстите му, успя да напипа ключалката. Насочи ключа, намести го в пръстите си и го плъзна в дупката. Той се завъртя и белезницата на лявата му ръка изщрака.

Лявата му ръка беше свободна. Той я измъкна и вече можеше да прекара отключените белезници през дръжката и да издърпа ръцете си в кабината.

– Воала! – обяви той, като вдигна ръце, подобно на любител фокусник.

– Красота! – възхити се Джо. – Какъв ще е следващият номер?

– Ще освободя шампиона от великата южноазорска боксова лига.

Джо се засмя.

– По-бързо, че ръцете ми се вкочаниха.

Кърт кимна. Температурата на водата беше не повече от петнайсет градуса. Хипотермията щеше да ги сполети доста скоро.

Той пак се измъкна навън, за да отключи белезниците на Джо, но се натъкна на проблем. Вкара ключа в ключалката, но той не се завърташе. Опита отново, но пак без успех. Извади го и се върна във въздушния мехур.