Портата на дявола

Щом се озоваха извън подводницата, той завъртя маяка, докато не започна да примигва, пусна го и го загледа как се издига към повърхността.

Обърна се към Джо и посочи нагоре. Джо кимна и заплува, като риташе бавно.

Кърт погледна за последно към „Баракуда” и забеляза нещо да блещука на дъното под светлините. Ножът. Пак този нож. Още една подигравка от страна на Андрас.

Ядосан, Кърт посегна и го сграбчи, после заплува след Джо към далечната примигваща светлина на маяка.

Излязоха на дневна светлина след десет минути. Кърт се опитваше да поддържа издигането им до трийсет сантиметра на секунда, по стандартните правила на флота. Но за по-сигурно спряха на дванайсетия метър за две минути, а на деветия за още три.

Накрая излязоха под лъчите на слънцето – прелестно усещане. Кърт издърпа кордата за надуване на сала. Въглеродният двуокис изпълни малкия сал за секунди.

– Готов е за пасажерите – обяви Кърт.

Помогна на Джо да се качи, после се качи и той.

Беше препоръчително да лежат неподвижно. Кърт беше съвсем сигурен, че не може да стори нищо друго.

Лежаха, дишаха тежко, измъчвани от болки и напълно изтощени. Изненадващо, но сега му беше по-студено и дори се чувстваше по-скован, отколкото на дъното.

След няколко минути, в които се чуваше само плисъкът на водата в борда на сала, Джо заговори:

– Къде ли е най-сухото място на земята?

– Не знам – каза Кърт и се замисли. – Пустинята Атакама вероятно.

– Мисля следващата ни мисия да е там – каза Джо. – Или някъде другаде, но на топло и сухо.

– Не съм сигурен, че Националната агенция за морско и подводно дело има някакви дела в сухи и топли региони – отбеляза Кърт.

Джо поклати глава.

– Дърк и Ал са прекарали известно време в Сахара.

– Вярно е. Но не съм сигурен, че биха ни я препоръчали.

– Горещо и сухо! – настоя твърдо Джо. – Не приемам „не” за отговор!

Кърт се засмя. Наистина в момента това никак не му изглеждаше лош избор.

Беше болезнено наясно колко близо бяха до смъртта. И двамата бяха на косъм. Кърт знаеше, че причина за това би неговата самоувереност .

Погледна към Джо, чието лице най-сетне започваше да добива цвят.

– Сбърках – каза Кърт.

Джо обърна бавно глава към него.

– Какво?

– Сбърках за Сейнт Джулиън – добави Кърт. – Той е ценител. Никога не би ял от шведска маса.

Джо се втренчи в него за момент и започна да се смее, като кашляше. Кърт също се засмя. Знаеше, че Джо разбира какво се опитва да му каже.

– Всички прецакахме работата, Кърт – каза той. – Ти само малко повече от останалите.

Кърт кимна. Така беше.

Погледна към повърхността на водата. На трийсетина метра от тях се виждаше спасителният им маяк, носеше се по вълните и примигваше. Кърт се надяваше, че спасителите ще дойдат скоро, защото имаха още много работа за вършене.

Така както виждаше нещата, Андрас се бе прецакал най-много от всички. Беше го оставил жив и бе разровил горчивите въглени на отмъщението в сърцето му.