Портата на дявола

Трима мъже тръгнаха към Кърт – двама бели и един черен. Те го вдигнаха на крака и буквално го хвърлиха към подводницата.

– Матиас – нареди Андрас на африканеца, – окови го за дръжката за изтегляне!

Кърт се взираше в лоста. Той приличаше на поставка за кърпи, монтиран върху корпуса на подводницата, до кокпита. Това беше най-здравата точка от корпуса на цялата подводница. Дръжката беше запоена директно към рамката и бе направена от въглеродна стомана, бе проектирана да издържи цялата тежест на подводницата, когато я издърпват от водата с крана на „ Арго”.

Това не беше място, към което Кърт би искал да е прикован.

Матиас взе ключа, който висеше на врата му, и отключи белезниците. На мига Кърт заби лакът в устата на единия от белите. Почти веднага другият бял мъж го удари отзад по главата, като я блъсна към рамката на кокпита.

Кърт почувства замайване, но се съвзе и усети как ръцете му висят от корпуса на баракудата, въпреки че тялото му бе в кокпита. Белезниците бяха откопчани и закопчани отново за дръжката.

– И другия! – нареди Андрас.

Джо беше изблъскан до Кърт и изтърпя същата процедура. А когато вече седяха там напълно беззащитни, Андрас грабна пушката.

– Сачми – нареди той.

Подадоха му патроните и той започна да пълни оръжието. Когато приключи, зареди и тръгна към задната част на подводницата. Стреля бързо два пъти във витлото, после в крилото на десния борд.

Кухото крило на подводницата започна да поема вода. Андрас вдигна пушката и отвори дупка и в лявото крило.

Кърт не помнеше да се е чувствал така отчаян. Знаеше, че ще потънат и ги чака ужасна смърт, а умът му все търсеше начин да не приеме този факт.

– Нали не мислиш, че като ни удавиш, това ще свърши? – извика той. – Знаем за теб. Цялата ни организация знае.

Джо не каза нищо. Кърт чуваше учестеното му и дълбоко дишане, опитваше се да изпълни дробовете си с въздух. Кърт знаеше, че трябва да прави същото, но не можеше да се спре. Не можеше да си иде мълчаливо.

Докато водата изпълваше крилата на баракудата, той трескаво се опитваше да измисли нещо, което да накара Андрас да отмени смъртната им присъда. Ако успее да го убеди, че са достатъчно ценни за него, че да ги остави живи, дори за известно време, щяха да имат шанс.

– Знаем за подводницата! – изкрещя той. Андрас вдигна вежди.

– Така ли? Виж, това не го предполагах. Но така или иначе тя не е моя.

Усетил леко поддаване, Кърт продължи:

– Знаем какво искате да направите. Знаем и за енергийното оръжие.

Това като че ли беше по-точно попадение. Нещо в Андрас потрепна, защото очите му светнаха. Той пристъпи към Кърт.

– Да. Ето това е дух, знаех си, че няма да се предадеш.

Той като че ли беше осъзнал отчаяната игра на Кърт и изпитваше огромно удоволствие да взима участие в нея.

– Хайде, какво още? – изкрещя Андрас.

Кърт не отговори веднага, а Андрас скъса връчвицата с ключа от шията на Матиас.

– Хайде де – изкрещя саркастично, – ти си Кърт Остин от НАМПД! Със сигурност можеш повече. Дай ми още нещо. Дай ми още нещо, което да ти свърши работа!