Портата на дявола

И тогава, по средата на един куплет, Кърт Остин се появи сред пяна и мехурчета и грубо прекъсна изпълнението му.

Кърт изплю регулатора и вдигна маската си.

– Е, явно се забавляваш доста повече, отколкото очаквах.

– Упражнявам се за „Мюзик Айдъл” – каза Джо. Зъбите му тракаха. – Ти какво си помисли?

– Е, няма да те вземат в Холивуд, но мисля, че поне ще те измъкна от тази подводница.

Кърт вдигна някаква зелена метална бутилка.

– Сто процента чист кислород – каза той. – Ще те освободя! Джо опита да се усмихне. Колкото по-скоро, толкова подобре, помисли си той.

Кърт вече работеше, изстъргваше с отвертка ракообразните от клапана на бутилката. Успя да го почисти донякъде и спря.

Показа дупката на Джо.

– Мислиш ли, че ще е достатъчно.

– Пробвай.

Кърт натиска дръжката на клапана цяла минута, дори я удари в рамката на кабината, докато не започна да се движи. Найсетне поддаде. От отвора се изстреляха малки парченца нанос. Кърт го задържа под водата. От тясната дюза започнаха да излизат мехурчета.

Кърт грабна още една светеща пръчка от аварийния комплект и откъсна парче алуминиева лента от контролния панел. Тънката метална ивица щеше да му трябва. Погледна към Джо:

– Ще стане горещо.

– Не звучи зле – отвърна Джо.

За разлика от Кърт, той не беше помръдвал от цели двайсет минути, а да стоиш неподвижен във вода с температура петнайсет градуса без непромокаем костюм беше напълно достатъчно да ти докара хипотермия. Той вече се приближаваше към този момент.

– Ще внимавам – каза Кърт и си сложи маската.

– Кърт – обади се Джо съвсем сериозно. – Няма да умра тук. Ако трябва, отрежи ми ръката. И без това не я усещам.

– И да лиша света на бокса от твоите умения? – отвърна Кърт. – Забрави!

– Кърт, казвам само, че…

– Защо не попееш още малко. – Кърт вдигна бутилката. – Аз имам музикално желание: „Запали огъня ми” на „ Дорс”.

След това сложи мундщука в устата и се потопи.

Джо знаеше, че Кърт ще стори всичко по силите си, но знаеше и че ще изпълни молбата му, ако се наложи. Не би му го казал предварително, за да му спести черните мисли.

За да се разсее, той направи онова, което бе предложил приятелят му… е, почти. Този път щеше да даде всичко от себе си и направо зарева:

– Ние всички живеем в жълта подводница…

Извън „Баракуда” Кърт чу боботещия глас на Джо и беше доволен, че не се намира в кабината на подводницата. Тази мисъл го накара да се усмихне.

Добра се до дръжката за изтегляне. Ръцете на Джо бяха свити в юмруци от студ. Той издърпа дясната му ръка колкото можеше по-далеч от лявата. После запали нова пръчка и извади алуминиевата лента.

Притисна края на лентата към тесните брънки на веригата от неръждаема стомана, която свързваше ръцете на Джо. После извади непохватно бутилката с чист кислород и завъртя клапана.

Веднага се появи струя мехурчета. Той я насочи към алуминиевата лента, веригата и горящия край на светлинната пръчка. На мига лумна огнена струя.